Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Разбира се — каза доктор Питс и остави питието си.
— Ще дойдем двете с Лия — каза Луси и аз забелязах тревожния й, вперен в далечината поглед. Извърнах очи в същата посока и разбрах всичко, без да разменим дума.
— Мамо, вземи и един буркан майонеза „Хелман“ за мен — поръчах й аз.
— С удоволствие — рече тя, — а ти сложи вода за спагетите.
Погледнах към мъжката фигура, която се приближаваше. Те влязоха в къщата, за да минат през предната врата, а аз слязох по стъпалата към плажа. Приливът настъпваше, баща ми също. В ръката си държеше бутилка — носеше я така, сякаш бе пълна догоре със скъпоценни камъни. Походката му бе несигурна, но целенасочена. Изпречих се на пътя му. Изгледахме се враждебно в сумрака.
— Сърф ли ще караш, или подтичваш за отслабване? — попитах го аз.
— Искам да говоря с майка ти — изсъска злобно Джонсън Хагъд. — Трябва да знам как е със здравето.
— Здравето й е зле — казах. — Тя умира, затова изчезвай оттук, татко! Само я плашиш с тия твои посещения.
— Той погледна към къщата, после — към мен.
— Не съм пил — каза той и вдигна почти пълната бутилка. — Нося я само за кураж.
— Разбира се.
— Всичките ми синове се обърнаха срещу мен — като насъскани зли кучета.
— Само че го направиха с голямо закъснение.
— Още не си довел дъщеря си да ме види — каза той с обиден глас, в който долових самосъжаление. — Много си се нафукал, откакто стана европеец. Нали си на „ти“ с разни кралски особи.
— Ами да. В дворци и замъци ме канят — казах и тъжно поклатих глава. — Ние с Лия идвахме два пъти, но нямахме късмет. Все в пиянски несвяст те сварвахме.
— Много ми дойде напоследък — рече Джонсън Хагъд и погледна бутилката на фона на небето.
— Много от какво?
— От това, дето се опитвам да не пия — каза той съвсем сериозно, а аз се изсмях гръмогласно. — Ти винаги си ме мразил, Джак. Винаги си съзаклятничил срещу мен.
— Не винаги — поправих го аз. — Имаше време, когато само те съжалявах. Но след това вече омразата ми се удаде с лекота.
— Всеки ден водиш Лия при родителите на Шайла, а знаеш как се отнесоха Фоксови с теб.
— Те се опитаха да ми отнемат детето — казах. — Ти се опита да ми отнемеш детството. Фоксови не успяха. Ти обаче успя.
Баща ми отново погледна към къщата, където смяташе, че Луси стои зад прозорец и ни наблюдава, и извика:
— Луси! Луси! Вдигнал съм бяло знаме. Искам да говоря с теб.
— Защо трябва да я излагаш пред съседите?
— Това винаги е било слабото й място — изхихика баща ми. — Винаги е треперила какво ще кажат хората. Това ми даваше голямо тактическо предимство в продължение на години. А сега, махай се от пътя ми! Има един доктор в Хилтън Хед, който може да излекува майка ти. Използва лекарство от кайсиеви костилки, което се намира само в Мексико.
— Така ли? — казах. — Значи в Мексико никой не умира от рак. Мама вече си има доктор. Той ще успее да я довърши толкова добре, колкото и всеки друг.
Баща ми отвинти капачката на бутилката и отпи. Бях го виждал да изгълтва половин литър бърбън, без да си поеме дъх. Стоеше и ме гледаше изпитателно.
— Ти си най-странният от всичките ми синове — каза той най-накрая. — Голям късмет да попаднеш в нашето щастливо гнездо от неудачници. Роди се грозен, сине — изсъска той и пак отпи от бутилката. — Дори мен не можеш да виниш за това, въпреки че ти и цялата ти пасмина от братя сте готови да ме обвините за всичко, дори задето водата на морето е солена. Не, не. Дойдоха хора да ми кажат, че си най-грозното бебе, което някога се е раждало в Уотърфорд — с червено набръчкано лице, сгърчено от колики, хилаво и недоносено. В лице винаги си ми приличал на убиец.
Баща ми можеше да бъде жесток и това негово умение винаги ми е спирало дъха. Тежко на детето, родено с лунички, астигматизъм, петна по кожата или рижа коса. Той винаги напипваше най-уязвимите места на своите противници и нищо не беше в състояние да го спре, ако реши да нарани онези, които най-много обича.
— Татко, мама я няма — казах. — Видя те, че идваш, и побърза да избяга с Лия и Джим. Изпрати ме да я отърва от теб.
— Къде ти е армията тогава?
— Татко — поклатих глава. — Мама е вече омъжена. Има друг живот. Не бива да я притесняваш, нито да я унижаваш пред новия й съпруг.
— С нея сме се клели пред Всевишния — заяви той тържествено. — Пред Царя на царете. Душеспасителя. Пред Създателя на всички твари, малки и големи.
— Да, но тя се освободи от тази клетва — казах. — С помощта на адвокат. Нали си чувал, знаеш какво е това адвокат.
— Тя ме напусна в момент, в който имах най-много нужда от нея. Бях безпомощен, търкалях се във всяка канавка и всяка нощ просех милост от ангелите небесни. Алкохолизмът е болестно състояние, сине. Майка ти напусна своя пост, избяга от мен като от прокажен. Затова Бог я наказа с рак на кръвта.