Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
През първия месец от нашето завръщане в Уотърфорд аз запознах Лия с всички познати от нашия съвместен живот с Шайла; показах й света, в който бяхме израсли с нея. Двамата се ровехме с часове из гимназиалните тетрадки и дневниците на Шайла, които след нашия брак бяха останали на тавана в къщата на Фокс.
Между страниците им открихме спомени от училищния живот на Шайла: изсъхнали орхидеи от абитуриентския бал, използвани билети за кино, на гърба на които внимателно бе изписано и заглавието на филма, и името на момчето, което я е завело. Усмихнах се, като видях, че повечето носеха името на Джордан Елиот. Имаше и програми от училищни пиеси, футболни мачове и събирания в синагогата. Бележките, които някой й е изпращал в час, също имаха на гърба си дата и име. Едно есе по английски, озаглавено „Лейди Макбет“ имаше оценка отличен и изписани на ръка похвали от учителя ни Джон Лоринг.
— Дай да видим какво си й писал ти — каза Лия и запрелиства споменика.
— О, дано не съм се подписал под собствените си глупости!
— Разбира се, че си се подписал. Нали си се оженил за нея.
— Да, ама тогава аз не знаех, че ще се оженя за нея.
— Намерих го! Татко, прочети ми го.
— О не, то е по-лошо, отколкото си представях. Направо е ужасно. Не, не! Не мога да го прочета в трезво състояние.
На една от страниците с печатни букви, затворени в големи скоби, бе изписано: „запазено място“. Именно там глупавата ми ембрионална мъжественост се бе проявила по следния начин:
Скъпа Шайла,
Ето, престраших се да драсна две-три „мили думи“ на едно от най-милите момичета в света. Никога няма да забравя петия час по английски език и как мистър Лоринг почервеня като рак, когато му подхвърли, че е „жребец и половина“. Ние, разбира се, сме често заедно — за мой най-голям кеф. С теб винаги е страшно гот и много забавно (е, за забавно може да се спори). Когато ти писне от онзи гнусен сексманиак Джордан, знаеш, че винаги можеш да се покатериш на дървото в двора и да влезеш в стаята ми през прозореца ми. (Ха! ха! Майтапя се.) Няма да ти изброявам щуротиите, в които се набърка миналото лято, но те моля сега да я караш по-внимателната. Догодина в университета всяка вечер ще си поркаме до забрава — на четири очи. Нали? На момичето, което Джак не може да забрави.
Същият
Вдигнах очи от листа. Чувствах се ужасно глупаво — бях повече засрамен, отколкото разчувстван от онова, което бях сътворил, и то в последния клас на гимназията.
— Кръгъл идиот. Абсолютен кретен. Недоносче. Сега разбирам защо родителите на Шайла ме мразеха — казах. — А защо майка ти се омъжи за мен, ще си остане една от големите загадки на живота.
— Защо пък, хубаво си го написал — рече Лия.
Рутинното всекидневие успокоява вроденото примитивно безпокойство у всяко дете. Лия свикна със своя режим и той й даваше усещане за порядък и смисъл на нещата, с които се занимаваше. Ако не беше тя, аз сигурно щях да се събуждам по здрач и да обядвам посред мъртвилото на нощта под светлината на звездния блясък. Благодарение на дъщеря ми обаче заживях съвсем нормално и успях да се превърна в пълната противоположност на иначе безсистемната си, объркана и анархистична природа.
Няколко пъти в седмицата посещавахме мама и доктор Питс в шест часа за по едно питие на прекрасната им веранда с изглед към морето. Имах желание да прекарвам повече време с мама и въпреки че присъствието на доктора ме притесняваше, тъй като за мен той бе един съвършено непознат човек, давах си сметка, че е част от нейния живот. Луси винаги бе търсила мъж, който ще я гледа в очите и жадно ще поглъща всяка нейна дума. Тя бе открила този човек в лицето на Джим Питс. Той я обожаваше.
Не исках да заразявам Лия с мрачната неприветливост на собствения си характер. Дълбоко в себе си вярвах, че това може би е убило Шайла. Връщайки се в Америка, за да бъда до болната си майка, мислех, че полепналият по душата ми скреж ще се отчупи, ще се стопи, ще потърси топлината на гълфстрийма, чийто води бяха част от моето наследство.
Луси се възстановяваше бързо; кожата й отново порозовя и здравето й укрепна. Всички знаехме, че това процъфтяване е като циганското лято, но волята й за живот беше удивителна. Беше ясно, че няма да се предаде без борба.
Седях в хола на нейната къща и наблюдавах доктор Питс, който при посещенията ми в шест часа с ритуална скованост играеше ролята на домакин.
— Каква отрова да ти налея, Джак? — попита ме той.
— Джин с малко лимон.