Спечели облог за Сатаната
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спечели облог за Сатаната». Краткое содержание книги:
Наричат го Алек Греъм — съмнителен бизнесмен в любовна афера с камериерката Маргарете, която се оказва единственото хубаво нещо в нелепата бъркотия.
Един невъзможен айсберг в тропиците разбива кораба. Алек и Маргарете са отведени на сушата от Мексиканската Кралска флота, където ги очаква съвсем друг свят и поредица неприятни изненади…
Следва смяната на свят след свят и става от лошо по-лошо.
Приближава ли Армагедон или това са лошите шегички на Локи?
Би трябвало да има разумно обяснение на цялата тази бъркотия…
Алек Греъм разбира, че конците се дърпат отвисоко и той е просто жертва на един облог…
— Не си отваряй устата!
А Локи продължаваше:
— Отгоре на всичко Яхве не ми се издължи!
— Че откъде накъде? Кой спечели?
— Ти игра нечестно. Тъкмо бях докарал любимото ти бойно петле, скъпия ти фанатик дотам, че да се прекърши. Ама ти подрани със Съдния ден. Ето го, седи тук. Питай го де, питай го! Дали още се кълне в тебе или те проклина? Питай го, после ми се издължи за баса. Имам да плащам сметки за боеприпаси.
— Обявявам тази препирня за крайно неуместна — натърти господин Кошчей. — Тук не е арбитраж. Яхве, както изглежда, основното оплакване срещу тебе е, че си непоследователен в правилата си за своите създания.
— Ха, да ги целувам по челата ли? Който иска омлет, трябва да счупи яйцата.
— Не се отклонявай от въпроса. Приложил си изпитание чрез унищожение. Няма да спорим дали е било творческа необходимост. Но накрая си отвел единия в рая, другата си зарязал… значи си наказал и двамата. Защо?
— Правилата са еднакви за всички. Тя не се справи.
— А не си ли ти богът, повелил да се връзват устите на рогатите твари, когато вършеят житото?
Следващото, което осъзнах, бе как стоя върху бюрото на господин Кошчей и се взирам право в огромното Му лице. Трябва Джери да ме е поставил там. Председателят ме питаше:
— Тази ли е твоята?
Озърнах се накъдето ми сочеше. И едва не припаднах. Марга! Студена и мъртва в лед, оформен като ковчег. Парчето заемаше голяма част от плота на бюрото, вече се топеше. Понечих да се хвърля върху леда, но установих, че не мога да помръдна.
— Това е достатъчен отговор на въпроса — продължи господин Кошчей. — Один, каква е съдбата на създанието?
— Тя загина в битка по време на Рагнарок. Заслужи цикъл във Валхала.
— Чуйте го само! — присмя се Локи. — Рагнарок не е свършил. И този път аз побеждавам. Това маце се пада на мен! Всички датски кучки са запалени… ама тази е като напалм! — Изпръхтя и ми намигна. — Нали така?
Председателят промълви тихо:
— Локи, досаждаш ми…
И онзи изведнъж изчезна. Нямаше го дори стола, на който седеше.
— Один, ще се лишиш ли от нея за част от този цикъл?
— За каква продължителност? Тя има право да е във Валхала.
— За неопределено време. Създанието пред нас бе изразило желание да мие чинии „вечно“, само и само да се грижи за нея. Макар да е съмнително дали разбира колко се проточва „вечността“… но то вече доказа, че намерението му е било напълно сериозно.
— Господин Председател, моите воини — мъже или жени — загинали в честна битка, са ми равни, а не роби. Гордея се, че съм пръв сред такива равни. Нямам никакви възражения… стига тя да се съгласи.
Сърцето ми сякаш подхвръкна. А от другия край на стаята Джери ясно прошепна в ухото ми:
— Рано е да се радваш. За нея може да са минали хиляда години. А жените са склонни да забравят.
Председателят се обърна към Яхве:
— Възроди я както е необходимо.
— А кой ще плати?
— Ти. Приеми го като глоба, за да се научиш на последователност.
— Кой, аз ли?! Всяко свое пророчество сбъднах! А сега чувам, че не съм бил последователен! Това справедливост ли е?
— Не, това е Изкуство. Александре, погледни Ме.
Вдигнах глава към огромното лице и Неговият поглед ме прикова. Очите Му сякаш се уголемяваха с всеки миг. И накрая потънах в тях.
ХХIХ
Няма спомен за миналото;
па и за това, що има да стане,
няма да остане спомен у ония,
които бъдат отпосле.