Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Димът се стелеше над тромавите терасовидно подредени постройки на Бастион. Над сивите му пелени се рееха белите флагове на рояци чайки и смътните им крясъци бяха единственият шум, стигащ до ушите на Ток и лейди Енви, докато групата им приближаваше портите на града. Вонята на скорошния пожар надмогваше миризмата на езерото от другата страна на града, въздухът бе жежък и песъчлив.
Портите зееха. Щом приближиха, Ток зърна някакво движение зад арката, като на бързо преминала фигура, тъмна и безмълвна. Нервите му се изпънаха.
— Какво се е случило тук? — учуди се той на глас.
— Да, много неприятно — съгласи се лейди Енви.
Минаха под сянката на арката и въздухът изведнъж стана гадно сладникав от миризмата на изгоряла плът.
Баалджаг и Гарат — и двамата възвърнали скромните си размери — затичаха напред с приведени глави.
— Струва ми се, че въпросът с изхранването наистина получава неприятен отговор — въздъхна лейди Енви.
Ток кимна.
— Изяждат мъртвите си. Не е хубаво да влизаме в този град.
Тя се обърна към него.
— Не си ли любопитен?
— Любопитен? Да. Но не и склонен към самоубийство.
— Не се бой. Да погледнем отблизо.
— Енви…
Тя го изгледа твърдо.
— Ако жителите му се окажат толкова глупави, че да ни застрашат, ще познаят гнева ми. Както и на Гарат. Ако си мислиш, че това е разруха, преценката ти тепърва ще се промени, скъпи. Хайде.
— Добре, мадам.
— Фамилиарността поражда насмешка, разбирам. Жалко.
Двамата сегюле с носилката ги следваха на три крачки. Ток и лейди Енви излязоха на площада.
Покрай стените лежаха купища натрошени човешки кости, някои — побелели от зноя, други — още кървави. Фасадите на сградите около площада бяха почернели, със зейнали врати и прозорци. По плочите се въргаляха животински кости — на псета, мулета, коне и волове — сдъвкани и натрошени.
Трима мъже, явно жреци, ги чакаха насред площада. Бяха с бръснати глави, мършави и бледи, с белезникави роби. Единият пристъпи напред и каза:
— Добре сте дошли, странници. Един послушник ви видя на пътя и побързахме да ви поздравим. Избрали сте щастлив ден да посетите славния Бастион. Уви, този ден също така изправя живота ви пред огромна гибел. Ще се погрижим да ви напътим и по този начин — да увеличим вероятността да преживеете яростните… последствия на Разтварянето. Ако благоволите да ме последвате. — Посочи към една от страничните улици. — На улица Айлтара ще можем да видим чудото.
— Идеално — каза лейди Енви. — Много ви благодарим, свети отци.
Пътят до улицата бе само петдесетина крачки, но през това време безмълвието на града се смени с усилващо се бръмчене, сух ромон, идещ от центъра на Бастион. Баалджаг и Гарат застанаха от двете страни на лейди Енви. Сену и Турули сложиха носилката на един ъгъл и хванаха оръжията си.
— Волята на Вярата обгърна гражданите на Бастион — заговори жрецът. — Тя иде като треска… треска, която само смъртта може да потуши. Ала трябва да се помни, че Разтварянето за пръв път бе усетено тук, в самия Бастион, преди четиринадесет години. Пророкът слезе от Планината, за да изрече Истинните слова, и силата на тези слова изригна… — Гласът на жреца секна, той сведе глава и се разтрепери.
Вместо него продължи друг от жреците.
— Вярата най-напред процъфтя тук. Извън стените на града беше спрял на стан керван от Елингарт. Чужденците бяха възнаградени в една нощ. А девет месеца по-късно светът бе възнаграден с Първото чедо на мъртвото семе. Това дете вече е пораснало, събитие, което ускори избуяването на Вярата — стана второ Разтваряне, по повелята на Първото чедо, Анастер. Сега ще го видите — със святата му майка до него, — повел новите си тенесковри. Чака ги война на север — неверният град Капустан трябва да бъде възнаграден.
— Свети отци — извика лейди Енви и гласът й се извиси над усилващото се бръмчене от пеещи гласове, — моля да ни простите за невежеството. Чедо на мъртвото семе… какво по-точно значи това?
— Мигът на възнаграждение на мъжете неверници, почитаема госпожо, често пъти се оказва белязан с неволно проливане на животворно семе… и продължава, след като животът ги е напуснал. В този момент някоя жена може да обязди труп под себе си и така да поеме семето на мъртвия. Родените по този начин чеда са най-светите в рода на Пророка. Анастер е първият от тях, стигнал до пълнолетие.