Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Би трябвало да пристигнем до утре вечер, стига разстоянието на тези менхири да е точно.
Тръгнаха отново. Сегюле мъкнеха носилката след тях. Чакълестата настилка беше обрасла с трева. През целия ден не видяха никого. Стари мърши на добитък от двете страни на пътя свидетелстваха за набези на вълци. Не се мяркаха пастири със стада, а и от всички домашни животни само кози и коне можеха да оцелеят във върналата се пустош.
Когато по пладне спряха в окрайнините на поредното изоставено селце — този път без храм, — Ток отново провери оръжията си, после въздъхна отчаяно и погледна сърдито седналата срещу него лейди Енви.
— Пълна безсмислица. Доминът се разширява. Ненаситно. Армиите имат нужда от храна. Както и градовете. Ако в околностите им витаят само призраци, тогава кой, в името на Гуглата, ги снабдява с храна?
Лейди Енви сви рамене.
— Не питай мен, мили. Въпросите със снабдяването и икономиката ме отегчават. Може би ще намерим отговор на неуместните ти грижи в Бастион.
— Неуместни?
— Ами да. Доминът се разширява. Има си и армии, и градове. Това са факти. Подробностите са за историците, Ток-младши. Не би ли трябвало да се безпокоиш за по-очебийни неща, например за оцеляването си?
Той я зяпна и бавно примига.
— Лейди Енви, аз все едно съм си мъртъв. Защо да мисля за това?
— Абсурд! Твърде високо те ценя, за да гледам как просто те заколват. Трябва да се научиш да ми вярваш, мили.
Той извъртя очи към небето.
— Подробностите, лейди Енви, могат да разкриват скрити истини. Познай врага си — това е основният принцип. Каквото знаеш, можеш да го използваш. — Поколеба се и продължи: — Подробностите, също така, могат да накарат човек да повярва, ако засягат мотивите и интересите на онези, които претендират да му бъдат съдружници.
— А, разбирам. И какво искаш да знаеш?
Той я изгледа в очите.
— Какво търсим тук.
— Е, Ток-младши, да не би да забрави? Твоят приятел Т’лан Имасс каза, че тайните на цепнатината на Морн може да се открият само в Домина.
— Злоупотребявате — изръмжа той. — Непрекъснато ни манипулирате. Всички. Мен, тримата сегюле, дори самия Туул. — Махна с ръка. — Гарат, вашето пале. Той би могъл да е Хрътка на Сянка…
— Би могъл, наистина — усмихна се тя. — Убедена съм обаче, че не иска.
— Какво значи това?
— Много лесно се поддаваш на раздразнението, скъпи. Ако си листо, треперещо на повърхността на широка и дълбока река, отпусни се и заплувай по течението. При мен винаги се е получавало, уверявам те. Колкото до манипулирането, наистина ли вярваш, че имам силата да бутам и да ръчкам един Т’лан Имасс? Виж, сегюле са, хмм… особен случай — в края на краищата с тях сме тръгнали по един път и въпросът с принудата не възниква.
— Все още, може би. Но дали няма да възникне?
Тя сви рамене.
— И последно, нямам никакъв контрол нито над Гарат, нито над Баалджаг. В това мога да те уверя.
— С което оставам само аз — изръмжа Ток.
Тя нежно положи меката си длан на ръката му.
— В това нещо, мили, съм само една жена.
Ток дръпна ръката си.
— В чаровете ви има магия, лейди Енви. Не се опитвайте да ме убеждавате в противното.
— Магия? Е, да, може и така да се нарече, предполагам. Загадка също така, нали? Почуда, възбуда. Надежда и възможности. Страстта, скъпи, е най-изкусителната магия. И, обич моя, аз също не съм предпазена от нея…
Наведе се към него с полупритворени очи.
— Няма да те целуна насила, Ток-младши. Не разбираш ли? Изборът трябва да е твой, иначе наистина ще си заробен. Какво ще кажеш?
— Време е да тръгваме — отвърна той и се надигна. — Явно няма да чуя никакви честни отговори от вас.
— Току-що ти ги дадох! — отвърна тя и също стана.
— Престанете — каза Ток и вдигна торбата си. — Вече не играя, лейди Енви. Насочете игрите си другаде.
— О, колко не те харесвам, когато си такъв!
— Цупи се колкото щеш — промърмори Ток и закрачи по пътя.
— Ще ме ядосаш, младежо! Чу ли ме?
Той спря и подхвърли през рамо:
— Имаме няколко левги, докато още е светло.
— О! — Тя тропна с крак. — Същият си като Рейк!
Ток се ухили.
— Вдишай дълбоко няколко пъти, момиче.
— И той винаги го казваше това! О, вбесяващо е! Какво ви става на всичките?
Той се засмя. Не грубо, а с искрена топлота.
— Успокой се, Енви. Ще те поотегча малко с подробен разказ за младостта си — да мине по-лесно времето. Роден съм на един кораб доста преди Ток-старши да признае, че ми е баща. Майка ми беше сестра на капитан Картерон Кръст, а Кръст беше доста сприхав…
Земите на Бастион бяха опустошени. От чифлиците бяха останали почернели димящи купчини; самата земя от двете страни на пътя изглеждаше раздрана, като рани в жива плът. Около ниските стени на малкия град се виждаха останките от пожарища, осеяли пейзажа като кръгли могили, затрупани с бяла пепел. Жива душа не се мяркаше из тази пустош.