Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
Разположен в Литл крийк, Калифорния, отрядът на Мейсън е избран, тъй като е подготвен за нападение на кораби. Задачата е формулирана просто: завладяване на кораба, без предупреждение и деактивиране на намираща се на борда му бомба. Мейсън си дава сметка, че изпълнението й надали ще бъде също така просто.
— Приближаваме целта — съобщава пилотът с провлечен глас. — Още десет минути.
Независимо от спокойния си нрав, Мейсън не може да избегне въздействието на адреналина, преди предстоящата мисия. Той поглежда швейцарския си часовник и се обръща към хората, за да покаже пръстите на двете си ръце.
Облечени в черни униформи, с намазани с камуфлажна паста лица, „тюлените“ почти не се виждат в сумрачната кабина. Като елитни бойци, те разполагат с известна свобода, при подбора на облеклото и оръжието си. Някои носят платнена превръзка около главата като тази на Рамбо, а други са предпочели широкополи шапки, с вдигната отпред периферия.
Чува се тихо шумолене, докато мъжете опипват снаряжението и проверяват за сетен път оръжието си. Повечето са снабдени с автоматични пушки „Колт“, скъсена версия на прочутата М-16. Един огромен и силен като бивол мъжага носи М-60, лека картечница, която обикновено се обслужва от двама души. Друг има дванадесет зарядно пушкало, с огромен калибър, чиито куршуми пробиват метал. В добавка към личното си въоръжение, специалистът подривник носи сак с пластичен експлозив и детонатори.
Мейсън командва отряд от шестнадесет души, който ще атакува десния борд. Левият е поверен на помощника му. Независимо от доброто въоръжение, тридесет и двама души си остават малобройна група за завладяването на такъв огромен кораб, какъвто е „Атамански изследовател“. Влизането в открито сражение с екипажа е последното нещо, което биха си пожелали „тюлените“. Главното им оръжие е изненадата, а първи съюзници — шокът и объркването.
— Последна проверка! — казва Мейсън. Той е снабден с Моторола МХ 300, която има ларингофон и прикрепена към ухото миниатюрна слушалка. Хората се обаждат един по един, а лейтенантът брои. Шестнадесет. Всички са свързани помежду си. От втория хеликоптер се обажда помощникът. Той и хората му са готови.
Мейсън изважда мобифон и натиска бутон. Апаратът е специален и го свързва директно с другите отряди.
Докато отрядът на Мейсън се носи с максималната скорост на хеликоптерите 230 км/ч., на изток от Бостън — другите отряди поемат с подобни задачи на юг. Ако лейтенантът бъде изваден от строя, командването на операцията се поема от командира на втория, а след това — на третия отряд.
— Тук Омега едно — казва Мейсън. — Омега две, приемам.
— Омега две приема, как е на терена?
Мейсън се усмихва на несполучливата рима. Той добре познава и високо цени командира на отряда от Делта, чернокож американец, на име Джо Луис, кръстен на великия боксьор.
— Всичко е наред, Джо! Десет минути!
— Роджър. Ей, Зак, началниците не можаха ли да измислят нещо по-оригинално от „Омега“? Например, „Трите мечета“?
— Адмиралът не си пада по приказки. Освен това, ред беше на въздушните сили да определят наименованието.
— Добре — добре. Осем минути.
— Обади се, когато установиш визуален контакт!
— Добре. Край!
Мейсън натиска друг бутон, за да извика Уил Кармайкъл, командир на Омега три. За разлика от Луис, Кармайкъл е като изваден от учебник. Дори най-спонтанните му реакции приличат на предварително обмислени. Той съобщава, че се движи точно по план и добавя:
— Фасулска работа.
Мейсън знае от опит, че да се завладее един голям и вероятно добре охраняван кораб съвсем не е фасулска работа. Те са упражнявали десетки пъти подобна операция, но действителността винаги може да поднесе изненади. Успехът на мисията зависи от максималното отдалечаване на момента, в който ще бъдат забелязани. Този тип хеликоптер е идеален за случая. Той е сравнително тих, разполага с инфрачервен заглушител на противниковите радари, както и с разнообразна друга електроника. На всичко отгоре, има и доста остри зъби: две картечници М-60 и ракетна система „Хелфайър“.