Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
— О, богове! — викна той. — Такава шега и такава радост. Шега, която да съм ти изиграл? Едва ли! Радост, която ти ми даде. Кажи ми. Тя прилича ли по нещо на мен?
— Не. — Да. Извивката на горната ѝ устна. Дългите светли мигли. Русата ѝ коса, къдрава като моята, непокорна като неговата някога. Кръглата ѝ брадичка, не както беше на Шута сега, но досущ като неговата, когато беше малък.
— О, как лъжеш! — възкликна с радост Шутът. — Познавам го в обиденото ти мълчание. Пчеличка прилича на мен! Твоя и моя, и несъмнено най-красивото и умно дете на света!
— Такава е.
„Не мисли за нелепата му претенция.“ От всички хора, които можех да излъжа, винаги съм бил най-добър в самозалъгването. Пчеличка беше моя. Само моя. Бледността ѝ идваше от майка ми от Планините. Можех да вярвам в това. По-лесно беше да вярвам в това, отколкото да се съглася, че Шутът е споделил създаването ѝ. Нали?
— А сега отговарям на най-важния от въпросите ти. — Гласът му стана убийствено сериозен. Седеше изправен на масата. Раменете му бяха изправени, а странният му поглед — зареян в далечината. — В този момент не знам къде са. Но знам къде трябва да я отведат. В Клерес и школата. В бърлогата на Слугите. Тя ще е драгоценна плячка за тях. Не Неочакван син, но истинска шайса по рождение, невидяна и непредречена. И несъздадена от тях. Колко изумени ще са от това! — Помълча и помисли за миг. — И колко решени да я използват. Фиц, не мисля, че трябва да се страхуваш за живота ѝ, все още. Но все едно, трябва да се боим за нея и да я върнем колкото се може по-скоро.
— Можем ли да ги пресрещнем?
Надеждата се разпали в мен при първата възможност наистина да направя нещо, вместо да се оплитам и да се измъчвам. Избутах всичко друго настрана. Всички онези мисли можеха да изчакат, докато не вземех отново Пчеличка в прегръдката си.
— Само ако сме много умни. Изключително умни. Ще е като онази игра на отгатване, която играят на пазара, с граховото зърно под една от трите орехови черупки. Трябва да решим кой път ще е най-умно да хванат и след това, че те със сигурност няма да хванат пътя, за който ние ще сме се досетили. И тогава трябва да помислим за пътя, който биха избрали, като пътя, който бихме сметнали за най-малко вероятно да го изберат, и да зачеркнем и него. Трябва да осуетим бъдещето такова, каквото те го знаят. Като ребус е, Фиц, а те имат много повече информация, отколкото имаме ние. Но има едно късче информация, което те може да имат, но не разбират. Може да знаят, че тя е наше дете, но нямат представа докъде сме готови да стигнем, за да я върнем.
Замълча. Хванал брадичката си с една ръка, обърна лице към светлината на огъня. Присви устни, сякаш устата го болеше. Вгледах се в него. Белезите на страните му се заличаваха, но силуетът му ми се стори някак не както трябваше да е. Извърна отново лицето си към мен. Движещото се злато в очите му бе като разтопен метал.
— Ще трябва да обмислим това, Фиц. Трябва да се опитам да изровя от паметта си всички пророчества и сънища за Неочаквания син. А не знам дали ще са от полза. Дали някое пророчество или някой сън наистина се отнася за Пчеличка? Или тя е случайна находка за тях, съкровище, открито, докато са търсили нещо съвсем различно? Дали ще разделят групата си и ще пратят някои в школата с Пчеличка, а другите ще продължат да търсят Неочаквания син? И дали откакто двамата с моя Катализатор променихме света, са пожънали нови пророчества от яслите си с Бели и частично Бели? Мисля, че е възможно. Как можем да надхитрим нещо такова? Как надхитряваме лисица, която знае всяка пътека и бърлога, след като те, изглежда, са способни да размътят ума на всеки свидетел, който би могъл да ни помогне?