Преместването на Марс [Moving Mars]

В щабквартирата ни в Мени Хилс разговарях с Ти Сандра относно прекратяването дейността на нашето правителство и прехвърлянето на отговорностите му към новоизбрания кабинет. Надявах се да продължа да работя съвместно с Олимпийците, поне докато не бъде създадено работещо Бюро за научни изследвания. Споменах й нещо за подлагане на подобрение. Ти Сандра изрази искрен интерес в каква област на подобренията бих се навила да участвам (не че бях решила).

Президентът бавно се разхождаше пред монитора, който заемаше цяла една стена в президентския офис. Връзките с медиите бяха установени едва предния ден. Сега вече можехме да се свържем почти веднага с която част на Марс пожелаехме. Специално подбрани мислители претърсваха комуникациите на „ЛитВид“ и постоянно оценяваха настроението на планетата. Надявахме се да можем да купим подобни (макар и не чак толкова добри) системи и на останалите планети на Тройката, включително и на Земята.

Разговорът ни постепенно се насочи към предстоящите избори.

— Не сме чак толкова зле, мен ако питаш — каза Ти Сандра. — Виждала ли си листите?

Много кандидати се бяха натиснали в тези избори, само че съдейки по хода на предизборните им кампании, никой засега не се радваше на чак толкова голяма популярност сред населението на Марс.

— Да, виждала съм ги — кимнах.

— Ако се кандидатираме, със сигурност ще спечелим — продължи тя с дълбока въздишка.

Напрегнах се вътрешно.

— Сериозно ли говориш?

Ти Сандра се засмя и ме прегърна.

— И какво друго да правим? Да покажем на уважаемото гражданство нашите заместници и да се оттеглим по живо, по здраво по фермите си, откъдето да съветваме младите и неопитни политици какво да правят?

— На мен лично това ми звучи доста добре.

Ти Сандра изхъмка неодобрително.

— Вече си маркирала своята територия. Иска ти се да държиш Чарлз Франклин под око.

Хвърлих й недоумяващ и шокиран поглед.

— Имам предвид, разбира се, да държиш под око работата му.

Рядко съм побеснявала толкова при думи, изречени от Президента, само че сега кръвта ми кипна.

— Това въобще не е майтап работа. Ако не е ръководена както трябва, това ще бъде най-голямата неприятност, с която някога ще ни се наложи да се сблъскаме.

— Знам — прекъсна ме Ти Сандра, вдигайки умиротворително ръце. — Потръпвам само при мисълта за това. Пък и не мога да се сетя за друг по-подходящ човек от теб, който да наглежда проекта. Но… Какво те кара да мислиш, че една сбирщина от напълно боси и тепърва прохождащи политици ще съумее да се справи със ситуацията?

— Е, ще им помагам, доколкото мога.

— Ами ако откажат помощта ти?

Тази възможност изобщо не ми беше хрумвала.

— Изборите до голяма степен са въпрос на късмет — продължи Ти Сандра. — Не сме доказали още, че знаем как да провеждаме избори на Марс. Най-деликатното време за това са преходните периоди, а в момента сме точно в такъв.