Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
— Малък експеримент. — Чарли свърза акумулатора със стоманените стеги, държащи кристалната звезда. Сложи си една от маските на Робърт за нощно виждане. — Ще загасиш ли лампата?
Джак стана й щракна ключа. Чарли мърдаше в тъмното. След това се чу тихо изпращяване на електрическа искра. Между изводите на акумулатора премина синя дъга, болезнено ярка в тъмното. Кристалният артефакт светна като истинска звезда.
Светлината се разчупи във всички цветове на спектъра. Джак си спомни същата картина, когато електромагнитът, използван за изваждането на отломките на Еър Форс 1, мина прекалено близко до обелиска. Пилонът бе светнал също така ярко.
Звездата блестеше все по-силно. Вдигна ръце, за да предпази очите си. Чарли се бе навел над кристала и местеше поглед между него и брояча. Завъртя регулатора на напрежението. Акумулаторът забръмча по-силно.
— Чарли…
— Шшшт! — Чарли увеличи напрежението още повече.
Звездата се издигна над масата и увисна на няколко сантиметра над нея. Светеше толкова силно, че едва можеше да се гледа. Въздухът се изпълни със статично електричество. Косъмчетата по ръцете на Джак настръхнаха и пломбираните му зъби започнаха да го болят. Сякаш отново се намираше в подводницата.
Погледна стенния часовник, висящ над масата. Секундар-никът вървеше обратно.
— Изумително! — промърмори Чарли, все така наведен над звездата.
В същия миг в тясното пространство се разнесе силен пукот. Светлината изгасна. Джак чу как кристалната звезда падна обратно върху масата.
— Дай светлина — нареди Чарли.
Джак се подчини и почеса ръцете си, за да се отърве от усещането за гъдел.
— Какво направи?
Чарли вдигна звездата с помощта на щипци. Стоманата се бе зачервила от високата температура.
— Хмм… интересно…
— Какво?
Геологът наклони звездата така, че Джак да може да я види. През средата й минаваше пукнатина.
— Какво означава това? — попита Джак. Чарли го погледна.
— Още не съм сигурен.
20:56.
Базата „Нептун“
Карън едва се сдържаше да не заплаче. Седеше на тясна койка в стая, не по-голяма от половин баня. Какво щеше да стане с нея? Дейвид беше събрал целия състав на станцията в столовата. В продължение на петнадесет минути им крещеше и ги заплашваше. Един от учените направи грешката да зададе някакъв въпрос. За тази дързост Дейвид внезапно го удари и му счупи носа. В помещението се бе възцарила мъртва тишина. Дейвид доказа своето. Той бе господарят тук. След демонстрацията на сила тръгна, като влачеше Карън след себе си.
Малко след това тя се озова заключена в тази каюта. Изгуби всякаква надежда. През последните два дни почти не беше спала. Бе ранена и изтощена.
Отпусна лице върху ръцете си. Не можеше да се справи сама.
Дълбоко в гърдите й се надигаха ридания. В същото време някой тихо почука на вратата.
— Доктор Грейс?
Тя уплашено скочи на крака.
— Кой е?
— Доктор Кортес. Мога ли да вляза?
Карън едва не се задави от облекчение.
— Разбира се.
Ключалката изщрака. Възрастният учен се промъкна вътре и затвори вратата след себе си. — Съжалявам, че ви безпокоя по това време.
— Няма нищо. Имам нужда от компания. — Гласът й прозвуча по-спокойно.
— Той е едно мръсно гадно копеле, нали? Не трябваше да ви оставям сама долу. Не съобразих. Бях толкова развълнуван от откритието ви за връзката с надписите от Рапа Нуи. Карън седна на койката и му посочи единствения стол.
— Вината не беше ваша.
— След като всичко това приключи, ще подам официално оплакване.
Тя кимна. Не разсея фантазиите му, че от подобно нещо щеше да има някакъв резултат. Спенглър действаше от името на най-висшестоящите в страната му. Можеше да направи каквото си иска и щеше да остане безнаказан.
— Дойдох, защото се питах дали не бихте могли да ни помогнете — продължи Кортес. — Все още имаме проблеми при дешифрирането на знаците.
Карън преглътна с мъка. Ако изобщо можеше да има надежда, сега беше времето да се довери на някого. Стига игри.
— Доктор Кортес, не бях докрай откровена.
— Какво искате да кажете?
— Притежавам пълния превод. Не само на надписа върху колоната, но и на други текстове, написани по времето на откриването й.
Кортес я погледна изумено, после се опита да проговори: — Не… как… но кога…
— Разполагам с информация, която трябва да предам на човек с власт — каза Карън. — Някой извън веригата на Спенглър.
— Каква информация?
— За края на света.
Кортес се намръщи и я погледна подозрително. Карън стана.
— Знам как звучи. Заведете ме до работната станция на Ниво 2 и ще ви покажа доказателството.