Триъгълникът на дракона

Джак погледна встрани от монитора.

— Оказа се прав, Чарли!

— Естествено, че съм прав — каза някой до него. Карън се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? Какво си научил?

Джак разказа сбито за наученото от платинената книга и теориите на Чарли. Карън слушаше потресена — древни катаклизми, тъмна материя, слънчеви бури… Челюстта и увисна, когато Джаки каза за приближаващата опасност.

— Господи! Кога ще удари бурята?

— Утре. В ранния следобед.

На екрана се появи непознато лице.

— Това е Чарли Мълиър — представи го Джак. — Геологът на кораба.

— И какво ще правим? — попита Карън. По гърба и се стичаха капчици пот. Беше сигурна, че всеки момент ще я хванат.

— Разкажете ми за експлозивите и намеренията на сапьорите — каза Чарли.

Карън изложи плана на военните да взривят сърцевината на кристала.

— Може и да е за добро — обади се Джак. — Поне обелискът няма да действа повече.

— Не — възрази Чарли. — Ако успеят, положението ще стане още по-лошо. Ще отворят самото сърце на депозита и така ще увеличат площта, която ще бъде изложена на слънчевата буря. Единственият начин да се предотврати катастрофата е стълбът да се погребе или да се отреже в основата без остатък.

— С други думи, да се събори гръмоотводът — каза Джак. Карън погледна часовника си. Ако геологът бе прав, оставаха едва седемнадесет часа.

— Ами ако експлозивите се насочат само към обелиска?

— Пак е опасно — промърмори Чарли. — Дори и да успеете да го направите, кинетичната енергия от взрива ще се абсорбира от основния депозит. — Той поклати глава, — Рисковано е. Силата на експлозия, способна да пречупи стълб с такива огромни размери, сама по себе си може да се окаже достатъчна, за да предизвика катастрофата, която се мъчим да избегнем.

Линията замлъкна. От двата й края размишляваха за безизходността на ситуацията.

— Ще ни трябва помощ — каза най-сетне Чарли. Карън помисли.

— Ще се опитам да привлека на наша страна главния изследовател тук, доктор Кортес. Предупреждавал е военните да не взривяват кристала, а и не мисля, че е пламенен почитател на Спенглър.

— Не знам — каза Джак. — Отнасям се с подозрение към всекиго, който работи заедно с онова копеле.

— Но той е геофизик — възрази Карън. — Светило в областта си.

— А и на мен наистина ще ми е необходима помощта на експерт — съгласи се Чарли.

Джак се намръщи и погледна право в камерата.

— Можем ли да му се доверим, Карън? Тя помълча малко, после въздъхна.

— Мисля, че да. Но ще ми трябват данни. Трябва да го убедя по някакъв начин.

Джак се обърна към Чарли.

— Можеш ли да прехвърлиш резултатите си? Той кимна и изчезна.

— А аз ще събера всички преводи и ще кажа на Гейбриъл да ти ги прати — обади се Миюки някъде встрани от екрана.

— Чудесно — отвърна Джак. Обърна се отново към камерата и Карън изпита чувството, че гледа право в сърцето й. — А ти как си? — меко попита той.

— Като се има предвид, че съм затворничка на океанското дъно и светът утре ще свърши — не чак толкова зле.