Любимият непознат

Слънцето залязваше. Аштън имаше чувството, че времето изтича като пясък в пясъчен часовник. Толкова много мъже го държаха на прицел, че само някакво чудо би му помогнало да вземе инициативата в свои ръце. За миг проблесна надежда, когато по алеята пред къщата се чу тропот на карета и Малкълм се спусна тревожно към прозореца. Но водачът на бандитите се усмихна облекчено, а секунда по-късно в салона нахлу набит мъж, повлякъл за ръка млада жена, която отчаяно се съпротивляваше.

— Гледайте кого срещнах в Билокси! — Със злорада усмивка мъжът представи на присъстващите своята пленница. Лицето й беше зачервено от гняв, а зелените й очи святкаха. Малкълм се вторачи в нея като ударен от гръм. Хората му наддадоха изненадани възклицания. Едуард Гейтлинг се отпусна на дивана, удивен не по-малко от останалите.

Аштън скочи и направи крачка напред, за да разгледа по-добре жената.

— Лиа… — започна той, но веднага спря. Чертите на лицето бяха почти същите, но не така фино изваяни. Той поклати глава, напълно сигурен в заключението си. — Ти не си Лиарин.

— Разбира се, че не съм. Аз съм сестра й Лианор. А вие кой сте? — Въпросът беше зададен с леден тон. — Един от тези подлеци, които ни отвлякоха, когато слизахме от кораба?

Аштън се усмихна, после започна да се смее с глас.

— Мисля, че някой ми е изпратил погрешния портрет. — След това отново стана сериозен. — Мисис Ливингстън?

— Да — отговори тя. — А вие кой сте?

— Аз съм вашият зет, Аштън Уингейт — отговори той.

— Аштън? — Очите й се разшириха от изненада. — Но той е мъртъв!

— Не — отвърна мъжът от Нечиз с широка усмивка. — Все още съм жив, както виждате.

— Но Лиарин беше сигурна, че Аштън е загинал! — настояваше Лианор. — Видяла го е да умира. А Малкълм й показал гроба му.

Аштън погледна с високо вдигнати вежди Малкълм, който най-сетне беше успял да затвори устата си.

— Моят гроб? И къде е той?

— Лиарин каза, че Аштън е погребан близо до мястото, където пиратите нападнали „Речната магьосница“. Малкълм й показал гроба наскоро, след като я спасил.

— Страхувам се, че Малкълм е измамил всички ни. Кълна ви се, че нося името Аштън Уингейт и все още съм между живите. Сигурен съм, че сестра ви ще потвърди това.

— Къде е тя? Къде е Лиарин? — попита Лианор. — Искам да я видя.

Аштън тържествуващо се обърна към Малкълм.

— Бихте ли изпратили някой от хората си да доведе жена ми?

Малкълм му хвърли мрачен поглед, след това кимна на червенокосия пират.

— Доведи я и не забравяй прислужницата. — След като мъжът напусна помещението, Малкълм изгледа любопитно Лианор, която тъкмо си сваляше ръкавиците.

— Какво търсиш тук?

— Пристигнахме, за да видим какво става с Лиарин, Малкълм. Опитали са се да убият баща ми и той започнал да се тревожи за нея. На път за насам мина с кораба покрай островите и ме взе със себе си.