Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Я виж ти, колко бил умен господинът! — иронично каза Малкълм.
— Щом това са ваши хора, значи вие сте водачът на речните пирати!
Малкълм се престори, че не чува последната забележка на Аштън, и се обърна към червенокосия:
— Кога ще пристигнат другите, Тепи?
— Първите трябва всеки момент да бъдат тук, останалите ще дойдат малко по-късно — гласеше отговорът. — Няколко души подготвят кораба за отплаване.
— Ще напуснем къщата чак след като се мръкне — каза Малкълм. — Не ми се ще хората на Уингейт да ни последват.
— И вие мобилизирахте цяла армия само заради този мъж!? — попита Тепи. — А на всичкото отгоре май че е и ранен.
— Уингейт изби тази сутрин четирима от нашите хора, а самият той се отърва с една драскотина — каза рязко Малкълм. — Не искам повече да рискувам с него. Робърт Самъртън беше много богат човек и няма да допусна нещо да ми обърка плановете с наследството.
— А какво ще правите с този тип? — попита другият негодник и се захили кръвожадно.
Малкълм се изсмя, като забеляза нетърпението на главореза.
— Е, да, Барнъби, мислех си, че ще ти достави голямо удоволствие да го поразпориш. Тогава дамата ще може в буквалния смисъл на думата да отнесе сърцето му със себе си, когато иде в лудницата.
Внезапен гневен вик процепи въздуха и Малкълм залитна назад, когато остър ток се заби яростно в крака му. В следващия миг беше нападнат от една фучаща, драскаща и хапеща котка. Изкрещя от болка, когато дългите й нокти одраха бузата му. Бликна кръв. Със силен удар той запрати нападателката си на пода. Аштън изръмжа и се хвърли към Малкълм, но беше възпрян от заредения пистолет. Едуард Гейтлинг беше забранил да му върже краката.
— Е, хайде, натиснете спусъка! — Аштън предизвикателно изгледа водача на речните пирати. — Така или иначе ще умра, но като ме застреляте, рискувате моите хора да чуят изстрела и да слязат на сушата, за да проверят какво става. Хайде, дайте им знак, че сте тук!
Барнъби пристъпи между двамата мъже, сложи мощната си ръка на гърдите на Аштън и го бутна обратно на дивана.
— Само не ми разваляйте кефа. Отсега предвкусвам как ще ви поодялкам, а дотогава искам да останете здрав и читав, за да имате сили да крещите яко.
Малкълм притисна носна кърпа към бузата си и гневно погледна надолу към жената, която го беше нападнала така внезапно. След това рязко се обърна към баща си:
— Проклет пияница! Нали ти казах да вържеш глезените на Уингейт! Не можеш ли поне едно нещо да свършиш както трябва?
— Съжалявам, Маркъс — извини се засрамено Гейтлинг.
— Маркъс? — попита Аштън.
— Точно така. Маркъс Гейтлинг — озъби му се Малкълм. — Но промених името си на Малкълм Синклер, както знаете. Майка ми се казваше Синклер. — Той измери баща си със злобен поглед. — Предпочитам това име.
Други трима мъже се приближиха по коридора и влязоха в салона. Малкълм им кимна, после хвана баща си за лакътя и каза:
— Иди при Мегън и й кажи да опакова някои дрехи на господарката си. Аз ще пратя един от мъжете с Лианор горе, за да пази пред вратата й, докато тя си облече нещо подходящо за пътуването. Когато минаваме с каретата през Билокси, всичко трябва да изглежда съвсем нормално.
Гейтлинг побърза да излезе от помещението. Малкълм дръпна Лианор да стане и изсъска:
— Сега ще идеш горе и ако още веднъж ме ядосаш, ще позволя на Барнъби да си поиграе първо с теб. Разбрахме ли се?
Тя кимна, погледна загрижено Аштън и напусна салона, придружена не от един, а от двама мъже. Те застанаха пред вратите на спалнята й, единият откъм верандата, а другият откъм коридора. Когато Мегън влезе, Лианор вече беше съставила плана си. Докато обясняваше на икономката подробностите, тя извади пистолета, който Аштън й беше дал на борда на кораба, и прегледа дали е зареден.
— Ще кажеш на пазача отвън, че съм загубила съзнание, и като се наведе над мен, ще го удариш. — Тя подаде на прислужницата един ръжен, макар че вътрешно се разтресе от отвращение. — Това е единственото нещо, с което можем да го ударим, без да привлечем вниманието на другия пазач. Разбра ли, Мегън?
Прислужницата, която нямаше кошмарни спомени за окървавени ръжени, отговори:
— Мадам, щом от това зависи животът ви — а имам всички основания да мисля, че е така, — ще го сторя с готовност.
Мегън хвана желязото и Лианор отново изтръпна. Не беше сигурна дали ще издържи, ако трябва втори път да гледа как нападат някого с ръжен, но в момента най-важното беше да спасят живота на Аштън. Освен това в стаята нямаше друг подходящ инструмент. Ако използваха лампа или ваза, те можеха да се счупят и мъжът в коридора щеше да чуе шума. А нито тя, нито Мегън бяха достатъчно силни, за да превърнат някой крак на стол в тояга. Ръженът си оставаше единствената възможност.