Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
— Добре — делово обяви той. — Наближаваме летището. Шарън, приготви се да започнеш процедурите по кацането, които упражнявахме.
— Готова съм.
Бери почувства, че между него и Шарън се е установила онази дълбока връзка, която възниква мигновено между капитан и втори пилот, между кормчия и навигатор, стрелец и наблюдател; съзнанието, че двамата трябва да действат в съвършен синхрон, да се превърнат в едно цяло, ако искат да се преборят и да оцелеят.
Небето беше безоблачно и ясно, през десния прозорец на кабината се виждаше Сан Франциско, сгушен между планинските хълмове на полуострова. Полет 52 се бе превърнал в неочакван натрапник в напрегнатото движение в пиковия час. Колите спираха движението си, пешеходците се обръщаха по посока на огромния самолет, прелитащ ниско над залива. Хората, намиращи се на Ноб Хил и Телеграф Хил, видяха самолета да прелита на нивото на очите им. Превозните средства започнаха да отбиват край пътя, децата се разкрещяха. Много от хората забелязаха дупките от двете страни на самолета, назъбените краища на които бяха огрени от косите лъчи на залязващото слънце. Дори и онези, които не бяха забелязали пораженията, съзнаваха, че ниско летящият самолет на Транс-Юнайтид е в беда.
Бери забеляза сребристия мост, свързващ Сан Франциско с Оукланд, който се простираше точно на пътя на самолета. Знаеше, че този мост е последното препятствие пред тях. Сдържа дъха си от напрежение и се отпусна едва когато се увери, че внезапното изгасване на двигателите няма да доведе до падането на гигантския Стратън върху моста.
Докато прелитаха над моста, Бери си позволи да погледне към международното летище на Сан Франциско. Построено върху малко парче суша, вдадено в залива, летището се намираше на разстояние от петнадесет мили.
— Ето го. — Бери знаеше, че трябва да спусне задкрилките, ако ще се опитва да каца на летището. Задкрилките обаче щяха да увеличат съпротивлението и да увеличат консумацията на гориво. Реши, че ще изчака до последно и едва тогава ще реши дали да се опита да приземи самолета, или да изчака изгасването на двигателите. Самолетът продължи да лети със скорост от триста и четиридесет възела.
Крендъл погледна към бързо приближаващото се летище. Инстинктивно усети, че се приближават с твърде висока скорост.
— Джон, летим много бързо. Прекалено бързо. Бери се опита да се успокои. Трябваше да свърши толкова много неща, а вече почти не разполагаше с летателно време. Оттук нататък всяко негово действие трябва да е внимателно прецизирано; всяка маневра ще бъде компромис между онова, което трябва да се направи, и онова, което изглежда целесъобразно в момента; единствената цел на всеки негов ход ще бъде да избегне погрешното решение, което би могло да причини смъртта им.
— Добре. Добре. Целта ми е да скъся разстоянието. По-късно ще натиснем спирачките. — Погледна индикатора за горивото. Електронната стрелка лежеше абсолютно неподвижно в сектора ПРАЗНО.
Бери си припомни първото си кацане със самолет Чесна 140 — един стар самолет с колело на опашката, който му създаваше проблеми при кацане. Когато инструкторът най-после му позволи да лети сам, Бери започна да си намира всевъзможни извинения, за да продължи с другите упражнения и да отложи момента на кацането. Накрая горивото му падна под допустимата граница и той бе принуден да се приземи. Този път няма да има никакви извинения. Ще кацаме веднага. По челото му изби пот, ръцете му, стиснали кормилото, започнаха да отмаляват.
Бери затвори и четирите дросела и двигателите заработиха на малка мощност. Скоростта на самолета започна да пада до стойности, по-подходящи за кацане. Съсредоточен върху приборите в кабината, Бери не забеляза местата, край които прелитаха. На изток от залива се намираше военновъздушната база в Аламеда, а на юг се простираше гигантското летище на Оуклънд. Всяко едно от тези две летища бе с около минута-две по-близо, но Джон Бери бе насочил всичките си усилия — умствени и физически — към летището в Сан Франциско. Оттам бе започнал този полет и той възнамеряваше да го завърши именно там. Надяваше се, че на пистата ще ги очакват спасителните екипи.
— Добре — тихо промълви той. — Добре. Никакво падане в океана. Ще кацнем на международното летище в Сан Франциско. — Бери отбеляза, че скоростта им вече е достатъчно ниска. — Спусни задкрилките.