Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Тя замръзна, сякаш я беше ударил. Не вярваше, че може да я нарани по този начин. Погледна го през масата. Изражението на лицето му беше враждебно, но нейната реакция го порази. Потърка слепоочията си и започна да й се извинява.
— Съжалявам. Не исках да кажа това. Ставаш непоносима, когато заговорим за това — свали ръце и впери очи в нея. — Откажи се, Алекс. Бъди по-разумна и отстъпи.
— Не мога.
— Не искаш.
Тя посегна към ръката му.
— Рийд, никога няма да се разберем по този въпрос, затова не искам да споря с теб — лицето й стана по-нежно. — Не и след миналата нощ.
— Някой хора биха помислили, че каквото става тук — той посочи към всекидневната, — би могло да заличи миналото.
— Затова ли допусна това да стане, защото се надяваше да простя и да забравя?
Той отдръпна ръката си от нейната.
— Доставя ти огромно удоволствие да ме изтезаваш, прав ли съм?
— Не, опитвам се да те провокирам. Искам да разбереш защо не мога да се откажа, когато съм толкова близо до истината.
— Не те разбирам.
— Тогава просто ми помогни!
— Как? Като вдигна ръка срещу моя настойник или срещу най-добрия си приятел?
— Преди малко не се държа с Джуниър като с най-добрия си приятел.
— Гордостта ми беше наранена, а и изпитах ревност.
— Той също е изпитал ревност през нощта, когато е била убита Селина. Тя е наранила гордостта му. Отхвърлила е предложението му за женитба, защото все още те е обичала. Това могло ли е да го накара да я убие?
— Помисли добре върху това, което казваш, Алекс — раздразни се той. — Ако Джуниър се е ядосал от отказа й, имал ли е подръка скалпел, за да я прободе? И наистина ли смяташ, че колкото и да е бил ядосан, би могъл да убие, когото и да е?
— Тогава е бил Енгъс — промълви тихо тя.
— Не знам.
Рийд стана от стола и започна нервно да се разхожда из стаята. Това беше позната хипотеза.
— Енгъс беше против Джуниър да се ожени за Селина.
— Енгъс е по-непостоянен и от Джуниър — каза тя повече на себе си. — Виждала съм го ядосан. Предполагам, че когато е сърдит, той е в състояние да убие човек, и със сигурност е предприел отчаяни мерки за по-бързо приключване на делото, преди да бъде заподозрян в убийство.
— Къде отиваш? — попита Рийд, когато тя стана от стола си и тръгна към спалнята.
— Трябва да говоря с него.
— Алекс! — извика той и я последва. Натисна силно дръжката на вратата, но Алекс беше заключила отвътре.
— Не искам да ходиш там! — провикна се Рийд.
— Трябва — тя отвори вратата. Беше напълно облечена. — Мога ли да взема блейзъра?
Той я погледна умолително.
— Ще разбиеш живота на всички ни. Помисли ли за това?
— Да. И всеки път, когато усетя угризения на съвестта, си припомням за самотното и нерадостно детство, което прекарах, докато той е трупал богатства — затвори очи и събра сили. — Не искам да унищожавам Енгъс. Просто си върша работата. Правя това, което трябва. И то ми харесва. Ако обстоятелствата бяха по-различни, бих се привързала към него. Но те са такива, каквито са, и аз не мога да ги променя. Когато човек сгреши, трябва да бъде наказан.
— Добре — той я притегли близо до себе си. — Какво е наказанието за следовател, който спи със заподозрян?
— Ти си вече извън подозрение.
— Не знаеше това снощи.
Ядосана, тя се освободи от него и побягна навън, като пътьом взе ключовете на колата от масата, където беше видяла да ги оставя Рийд предишната вечер.
Той веднага се обади в офиса си. Без встъпление изрева:
— Веднага изпратете една кола пред дома ми!
— Всички тръгнаха, шерифе. Само джипът е тук.
— Ще свърши работа. Докарайте ми го.
Глава XLV
Стейси Уолис Минтън изненада приятелите и познатите си, събрали се у тях, когато се появи облечена официално във всекидневната, без сълзи на очите и със спокойно лице. Присъстващите говореха тихо от уважение към мъката й. Смятаха, че й е необходима малка почивка, за да се подготви за изпитанието, което й предстоеше.
Масата беше отрупана с чинии, пълни със салати, различни ястия и десерти, донесени от загрижени роднини. Всички без изключение питаха: „Как го прие тя?“
Външно изглеждаше, че Стейси приема смъртта на баща си много добре. Както винаги беше облечена безупречно. Ако не бяха сенките под очите й, можеше да се каже, че се е приготвила за среща в клуба.
— Стейси, събудихме ли те? Оставихме бележка на вратата да чукат, а не да звънят, за да не те безпокоят.
— Не можах да заспя до късно — каза тя. — Кога си тръгна Джуниър?