Добре пазени тайни

Алекс гледаше втренчено Рийд и не можеше да повярва на ушите си. Той спокойно продължи да налива вода в кафеварката. След като свърши, се обърна с лице към нея.

— Изглеждаш така, сякаш си глътнала езика си. Не е ли това, което очакваше да чуеш?

— Вярно ли е? — попита тя с дрезгав глас. — Ти ли я уби?

— Не, Алекс. Не съм я убил аз. Ако съм искал да го направя, щях да го сторя много преди онази нощ, и то с голи ръце. Нямаше да търся скалпел и вероятно не бих допуснал онзи смахнат човек да пострада вместо мен.

Тя пристъпи напред и силно го прегърна.

— Вярвам ти, Рийд.

— Е, предполагам, че все пак това е нещо — той я притисна към себе си и я погали по гърба. Тя се сгуши в гърдите му.

Тъй като усети, че отново се възбужда, Рийд я отстрани от себе си и каза:

— Кафето е готово.

— Не ме отблъсквай, моля те. Искам да ме прегърнеш още малко.

— Аз също — погали я по бузата той, — но не искам само да те прегръщам, това не ми е достатъчно.

Наля две чаши с кафе и ги сложи на масата.

— Защо каза, че ти си я убил? — попита Алекс и седна срещу него.

— Защото искаш да разбереш кой е ходил в конюшнята онази нощ.

— Знаеш ли?

— Не, не знам — той поклати отрицателно глава. — Заклевам се пред бога, че не знам.

— Но знаеш, че е бил или Джуниър, или Енгъс.

Той сви рамене уклончиво.

— Никога не си искал да разбереш кой от тях, нали?

— Има ли някакво значение?

Тя го погледна втрещено.

— За мен има значение. Би трябвало и за теб да има.

— Защо? Дори и да знам, това няма да промени нещата. Няма да върне обратно Селина. Няма да промени твоето нерадостно детство, нито пък моето. Щеше ли това да накара баба ти да те обича? Едва ли.

Като забеляза смутеното изражение на лицето й, той продължи:

— Да, Алекс. Знам защо си решила да отмъстиш за майка си. Мърл Греъм винаги търсеше отдушник. Когато Селина правеше нещо нередно, тя обикновено обвиняваше мен за това. „Онзи хулиган Ламбърт“ — така ме наричаше и правеше кисела физиономия. Несъмнено цял живот ти е втълпявала, че ти си виновна за смъртта й. Тя не би поела вината за грешките на Селина върху себе си. Не допускаше, че Селина като всяко човешко същество на тази земя е правила това, което й е харесвало, било то с повод или без повод. Единствено върху теб е могла да стовари вината.

Той си пое дълбоко дъх.

— Имайки предвид всичко това, ти би ли се почувствала по-добре, ако разбереш кой я е убил?

— Аз трябва да разбера, Рийд — каза тя през сълзи. — Убиецът е бил и крадец. Той ме ограби. Майка ми щеше да ме обича, ако беше жива. Знам, че би ме обичала.

— За Бога, та тя дори не те искаше, Алекс! — извика той. — Така както и майка ми не ме е искала. Ако бях на твое място, изобщо нямаше да се интересувам от нея.

— Защото се страхуваш! — изкрещя тя отново.

— Страхувам се?

— Страх те е да не те заболи от това, което ще научиш!

— Не ме е страх — каза той. — Безразлично ми е.

— А на мен не ми е безразлично, слава богу. Не съм коравосърдечна и безчувствена като теб.

— Снощи не мислеше така — Рийд леко се усмихна. — Човек би си помислил, че си останала девствена досега, само защото не си намерила по-страстен мъж от мен.