Заплаха

— Горе-долу — отвърна Туин и вдигна ръката си с дланта напред. Уорън стори същото, дланите им шумно се срещнаха. Това беше поздрав между двама равнопоставени мъже, нещо като ритуалното ръкостискане на преуспяващите банкери.

— Този тук е Дейвид — рече Уорън и махна с ръка към придружителя си.

— А този — Би Джей — повтори жеста му Туин.

Дейвид и Би Джей си размениха хладни погледи, но запазиха мълчание.

— Ще ти го кажа направо, човече — започна Туин. — Не знаехме, че докторчето е под твоя протекция. Би трябвало да помислим за това, но решихме, че едва ли ще се занимаваш с някакъв бял боклук…

— А ти какви отношения имаш с него? — попита Уорън.

— Отношения ли? — учуди се Туин. — Нямам никакви отношения!

— Тогава защо искаш да го свитнеш?

— За малко дребни пари, братко — усмихна се Туин. — Един бял задник, който живее в нашия район, помоли да предупредим доктора за нещо, което не бива да върши… Той не се вслуша в съвета и белият задник ни предложи още малко мангизи да го махнем…

— Искаш да кажеш, че докторът няма делови отношения с вас, така ли? — присви очи Уорън.

— Не, по дяволите! — презрително се усмихна Туин. — В нашите операции няма място за разни шантави доктори!

— В такъв случай трябваше да дойдеш да си поговорим — изръмжа Уорън. — Щяхме да те светнем за доктора. Приехме го да играе баскет с нас и трябва да ти кажа, че не е много слаб… Вече четири-пет месеца е на площадката. Съжалявам за Реджиналд. Ако бяхме си поговорили, това нямаше да се случи.

— Аз пък съжалявам за онова хлапе — въздъхна Туин. — И това не биваше да се случва… Но бяхме страшно ядосани заради Реджиналд! Направо не ни се вярваше, че един наш брат ще замине заради някакъв шантав бял доктор!

— Значи сме квит — отсече Уорън. — Снощните събития не се броят, защото не сме участвали в тях…

— Знам — въздъхна Туин. — А това твое докторче е като котките, има поне девет живота! Още не мога да разбера как по дяволите онова ченге успя да реагира толкова бързо! И защо изобщо беше там? Да не би да е ясновидец, мамка му?

— Важното е да сключим примирие — рече Уорън.

— Дяволски си прав — кимна Туин. — Стига сме се гърмяли, и без това си имаме достатъчно неприятности!

— Примирието включва и доктора — изгледа го предупредително Уорън. — Оставяте го на мира, нали?

— Толкова ли ти пука за това бяло копеле?

— Да.

— Добре, човече — въздъхна Туин. — Мангизите и без това не бяха нищо особено.

Уорън вдигна ръка и Туин плесна дланта му. После направиха обратното.

— Умната — рече Уорън.

— Ти също — ухили се Туин.

Уорън направи знак на Дейвид и двамата бавно се отдалечиха по посока на Арката на Уошингтън, издигаща се в началото на Пето авеню.

— Не беше чак толкова лошо — промърмори Дейвид.

Уорън само сви рамене.

— Вярваш ли му?

— Да — рече с въздишка Уорън. — Той е търговец на наркотици, но не е глупак. Ако тази война продължи, с нас ще е свършено…