Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
През първия антракт мъжете отидоха да донесат освежителни напитки за дамите, а светлината на газовите лампи се отразяваха в медните и кристални орнаменти на „Хаймаркет тиътър“. Хвърляйки поглед към майка си, Лорна Прендъргаст се наведе през едно празно място, за да прошепне на Джини:
— Имате ли нещо против да бъда откровена и ви попитам дали все още сте омъжена за господин Морган? Чух, че разводите във Франция са доста по-бързи отколкото другаде, но все пак…
— Разбира се, че нямам нищо против да сте откровена! — учтиво отвърна Джини, но гласът й режеше като стъкло. — Да ви кажа истината, има нещо, което и аз искам да разбера. Дали нашият развод е факт, или не е… Но защо — ако на свой ред мога да бъда откровена — ме питате?
Лорна Прендъргаст се усмихна, облегна се обратно на стола си, а майка и само поклати глава, сякаш искаше да каже: „Какво непослушно дете“.
— Господин Морган… Стив… е много привлекателен мъж, не мислите ли? Сещам се за доста жени, които биха искали да се омъжат за него, стига да е свободен.
Джини се усмихна на младата жена с ръждивочервена коса.
— О, да — спокойно рече тя. — Сигурна съм, че има доста жени, които намират Стив привлекателен. И той не отблъсква повечето от тях… не говоря за брак, естествено. Лично аз бях започнала да намирам многобройните му любовници за отегчителни, още повече, че не можех да мръдна никъде, без да се натъкна на някоя от тях. Напоследък да сте виждала Консепсион?
Тя със задоволство забеляза руменината, заляла лицето на събеседницата й, преди завръщането на Пиер и Фредерик да сложи край на хапливия им диалог. През остатъка от второ действие обаче Джини пропусна повечето от репликите, които й бяха доставили удоволствие, когато за пръв път гледа пиесата. Проклетият Стив! Имаше толкова много неща, за които щеше да му се наложи да отговаря!
Стив Морган току-що се бе върнал от доковете на Саутхемптън, а преди това бе на дълго, изморително пътуване, което не му се искаше да предприема. Уморен, гладен и раздразнителен, мисълта да седне да пише дълго и подробно писмо на дядо си не го въодушевяваше в момента, макар и да знаеше, че това рано или късно трябва да се свърши. Абдул Азис, детронираният султан на Турция се бе самоубил, срязвайки вените си с ножици, а една от жените му и негова фаворитка, Мири Ханъм, също бе починала — по време на раждане, както се говореше. Мурад, новият султан, бе обявен за невменяем и на трона се бе качил неговият брат, Абдул Хамид. Тези събития все още бяха известни на малцина, но когато новините достигнеха до Европа, дон Франсиско и съпругата му естествено щяха да бъдат загрижени за сигурността на своя син — Ричард Ейвъри, лорд Тидейл.
Английският иконом с безизразно лице, който бе въвел Стив в наетата за него и приятелите му къща, го информира, че дамите били на театър и щели се върнат късно след вечеря.
— Ако готвачът още е буден, бих искал да хапна — каза Стив. — Нещо студено. А също и нещо топло за пиене. Можеш да донесеш подноса в кабинета ми.
Не го очакваха. Бе казал на Прендъргастови, че възнамерява да прекара известно време на село при децата. При все това, икономът не показа признаци на изненада или смущение.
— Веднага ще наредя да запалят камината в кабинета ви, господине. Всичко останало ще намерите в ред.
Красивата прислужница, която влезе да запали огъня, напомни на Стив за известната в ергенското крило на дядовата му къща Хуана. Имаше същите пищни форми. И по някаква необяснима причина — навярно защото бе ужасно изморен — това на свой ред му напомни за Джини. Джини с лъжовните си зелените очи, която вече трябва да бе на сигурно място в руския императорски двор в Санкт Петербург. Стив се смръщи… пищната прислужница се оттегли, хвърляйки му бегъл поглед през рамо.
— Ех, да не бе в лошо настроение! — каза тя малко по-късно долу.
Стив скъса първия лист хартия, на който бе започнал да пише, и го хвърли в камината. Проклетата Джини — надяваше се никога вече да не я срещне. Това, което бе направила, му изглеждаше непростимо и той имаше намерение час по-скоро да я прогони от мислите си. А някога я бе смятал за мъртва и я бе оплаквал! Беше се обвинявал… само тази мисъл му стигаше, за да го хвърли в сляпа ярост. Тя не бе нищо повече от неприятна, изнервяща уличница, която прекалено лесно се отдаваше на всеки срещнат мъж. Добре, че най-накрая се бе отървал от нея.
Втори лист хартия последва първия и икономът, носейки подноса с различни студени меса, сладкиши и богат асортимент от пресни зеленчуци — точно както господин Морган ги обичаше, — беше посрещнат на вратата на кабинета от самия него, с наметнат като наметало халат.