Загубена любов, последна любов

Къщата на сър Лорънс Алма Тадема на „Гроув Енд Роуд“ наистина бе станала любимо скривалище за Джини и нейните приятели, червенокосата съпруга на художника и дъщерите й. А колкото до самия портрет… е, това не бе точно онова, което се разбира под тази дума… Джини все се свенеше да каже на Пиер, че позираше полугола за платно с название „Подарък за султана.“ Разбира се, по време на позирането тя гледаше надолу, сякаш от неудобство, така че лицето й беше засенчено, но онези, които я познаваха, не биха сбъркали кой е моделът. И днес, докато полагаше последните маски върху най-новия си шедьовър, художникът обяви, че Уелският принц е проявил интерес към картината и възнамерявал да я купи.

— След като бъде изложена, разбира се. И ще ти кажа отново, че за мен беше удоволствие… А и описанията ти за вътрешността на… на харема, ми бяха невероятно полезни. Трябва да си забелязала от предишните ми работи какво внимание отделям и на най-малкия детайл…

Беше лесно да стои там, докато мисълта й блуждаеше далече, далече… Облеклото й, толкова различно от обичайното, се състоеше от ефирен воал, разкриващ дори зърната на гърдите й и още по-прозрачни шалвари, придържани около кръста й от колан от златни монети. „Муришкият евнух“, който щеше да я държи в прегръдките си безпомощна и смирена, щеше да бъде нарисуван по-късно.

Надявам се това да го вбеси! — каза си Джини, след което се насили да мисли за друго. Не искаше да си разваля деня с мисли за Стив, а имаше и други неща в главата си — новините от България. Така, както бяха описани във вестниците, детайлите изглеждаха доста по-ужасяващи, отколкото ги бе представил руският полковник. А „Таймс“ едва днес — колко дълго новините пътуваха от Истанбул до Лондон — извести, че султан Абдул Азис е детрониран и на трона се е възкачил неговият племенник Мурад. О, красноречивите й приятели, знаейки, че е живяла известно време там, изгаряха от нетърпение да й прочетат на глас всяка новина от Турция.

Ричард… — мислеше си Джини, в същия момент, в който някой я попита дали не й е студено, дали да добавят нова цепеница в камината? Тя поклати глава, усмихна се от учтивост с вяла усмивка, а тревожната мисъл не излизаше от ума й. А Ричард, какво ли щеше да прави сега? Дали ще остави Гюлбехар и ще я последва? Или чувството му за отговорност към жената, която носеше детето му, щеше да надделее? Истината бе — Джини си пое дълбоко въздух и притвори очи, опитвайки да е напълно честна със себе си — истината бе, че всичките онези прекарани с Ричард месеци сега приличаха на невероятен сън. Той беше гласът, който я измъкваше от отчаянието и безсъзнателността. Беше удобство и разум, умели ръце, които я докарваха до физически екстаз, когато се нуждаеше от това. До самия край се бе опитвал да я защити от всяко нещастие и грозота и тя винаги щеше да му бъде благодарна, винаги… Но като стрела от миналото в ушите й звучаха думите на Майкъл Реми, налетял на нея в стаята на малката къща, която обитаваха в Мексико: „Благодарност? Не ти ща благодарността…“ Не, Майкъл искаше любовта й, а тя не бе способна да му я даде, защото беше влюбена в… „един призрак“, както го нарече той.