Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
В това време двете очи на момата се затворили, но тя не заспала, защото имала три очи, а Тимра била забравила, че сестра й е триока. И княгинята, спейки с двете си очи, с третото видяла как момата влиза и излиза през ушите на кравата, после яде и пие на трапезите, а след това се облича в царските дрехи и се накичва с най-богати накити. Спят двете очи, а третото гледа как Тимра — първа хубавица — се разхожда по поляната.
По едно време минава оттам един царски син, на име Тимур. Той е тръгнал по лов. Хубавицата Тимра свети като слънце. От нейното сияние се премрежват и заслепяват очите на княз Тимур: никога той не е виждал такава хубава мома и тъй разкошно облечена.
Спира се той и запитва хубавицата:
— Коя си ти, царице на хубавиците, и как е твоето име? Как е името на оная, която кара самото слънце да помръква пред гиздостта й? Княз Тимур, син на най-силния цар, те пита: отговори му, ако ти е угодно.
А Тимра му казва:
— Не съм, княже, царица на хубавиците, ами съм бедна краварка, сираче без майка, сираче при баща. Ние сме четири сестри. На трите от нас майката е жена като всички жени, а на четвъртата майката е крава, но не като всички крави. Ти ме питаше коя съм: казах ти.
— Но кажи, как ти е името, хубавице?
— Името ми е, княже, като твоето, само че твоето име е име на мъж, а моето — на жена. Ако можеш, познай.
Княз Тимур не можел да се сети какво ще е това женско име, което е като неговото. Той отишъл при своите другари — ловците, които го чакали отвъд ливадата, да ги попита. В това време момата облякла отново дрипите и събудила сестра си, па подкарала отново кравата към двореца. Върнал се князът. Гледа — няма никаква хубавица. Две моми карат крава.
Прибрали се момите при майката мащеха. Триоката казала всичко на майка си. Царицата си помислила:
„Тая крава ще да е майката на Тимра. Ще заповядам да я заколят, че да няма кой да се грижи за тая проклетница. Княз Тимур трябва да се омъжи за някоя от моите дъщери, а не за нея.“
Още същата вечер тя повикала готвача и му казала:
— Ще заколиш пъстрата крава, че е станала проклета: днес щеше да убоде дъщеря ми на ливадата. Ще сготвиш месото, а мозъка и сърцето ще опържиш и ще ми ги донесеш.
Тя си мислела, че душата на кравата е в мозъка или в сърцето й. Но когато Тимра вкарвала кравата в обора, чула тих глас, който й говорел:
— Тимро, дъще ненагледна, твоята мащеха ще ме убие. Но ти ми вземи червата и ги зарови някъде. Дърво ще израсте — високо и жилаво, чудно дърво, каквото никой не е виждал още. Това дърво ще бъда аз.
И момата отишла при готвача. Помолила му се, когато заколи кравата, да й даде червата. Дал й ги той, а тя ги заровила дълбоко пред вратата на оная къщица, дето я пращала да спи мащехата. Къщицата била в дъното на градината, малко зад обора. И още на заранта порасло там дръвце. До вечерта станало голямо дърво. А на другия ден почнало да цъфти и да ражда плодове. И то какви плодове! Различни: едни като грозде, други като череши, трети като круши, ябълки и дюли. Отдалече, много отдалече, долетели чудни птици — пойни, пъстри, златисти — и накацали по клоните на дървото, па запели такива хубави песни, че всички слуги, ратаи и войници от двореца се събирали да ги слушат.
Стигнала чак до царицата мълва за това чудно дърво. Излязла и тя със съпруга си — да послушат песента на птиците.
— Много хубаво пеят — казал царят.
И като се обърнал към царедворците, рекъл им:
— Пазете добре това дърво, че то ще прослави по цял свят царството ми. Отдалече ще идват да го гледат.
Но на царицата не допаднали тия думи. Тя разбрала, че и дървото е магьосано, че и то е порасло по волята на Тимрината майка. Една нощ тя излязла тайно от двореца и отишла при къщицата. Всички плодове по чудното дърво светели като звезди. Като се приближила до прозорчето и погледнала в стаичката, видяла Тимра, че седи пред богати трапези, облечена в царски дрехи от злато, бисери и свила, яде и пие. Разбрала тя, че умрялата магьосница прави някак си това.
На другия ден тя казала на мъжа си:
— Заповядай да отсекат онова дърво, на което се толкова чудите всички. То е магьосно. Откак е порасло, и една нощ не съм могла да дремна. То пъди съня от очите ми.
— Хайде де! — рекъл царят и се засмял. — Истина ли говориш? Че как може едно дърво, каквото и да е то, да прави такива неща? Не, дървото ще си стои. Аз поканих княз Тимур да дойде да го види. Той ще дойде тия дни. Тимур е син на най-силния цар и аз искам да бъда добре с него. Дори, ако питаш, много ми се иска да се ожени за някоя от дъщерите ни.