Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
— Те са дошли да се съдят пред тебе, царю честити. Додето не отсъдиш тъй или инак, няма да си отидат.
— Защо са дошли да се съдят?
— За гарванчето. Нали ги виждаш, те са три птици. Гарванът, жена му и детето им. Гарванът и гаргата се карат чий е синът — на бащата ли, или на майката. Той казва: „Мой е.“ Тя казва: „Не, мой си е, не е твой.“ Затова са дошли: молят те да отсъдиш. Кажи чий е според тукашните закони синът.
— На бащата е — рекъл царят и посочил гарвана.
И тутакси гарванът и гарванчето отлетели на една страна, а гаргата — на друга. От тоя ден вече не се вестили пред царските прозорци.
Царят взел момчето в двореца си, възпитал го там като наследник на престола и наградил богато неговия побащим. Заживял Курт между придворните, а като пораснал — оженил се за княгинята и наследил половината царство.
Един ден на Курт се случило да пътува по държавни работи. Пристигнал вечерта късно в един град с царедворците си. Спрял се да пренощува в една богата къща. Станал на сутринта и заповядал да му донесат вода да се умие. Домакинът, стар човек, излязъл сам да му полее: за него било висока чест да услужи на княза. А домакинята му подала кърпата да си обърше лицето и ръцете. Седнали да закусват и да си поприказват; от дума на дума излязло, че той е в къщата на баща си. Родителите му се били отдавна преместили в тоя град. Курт им открил, че е техен син. И той, и те заплакали от радост. Тогава бащата казал:
— Как се сбъдна това, което беше предрекъл славеят! А ние с майка ти, в своята глупава гордост, бяхме решили да те погубим. Дано Бог ни прости този голям грях.
— Станалото — станало — казал Курт. — Нека не го припомняме.
И той отвел родителите си в двореца, дето те преживели своите останали дни спокойно и честито.
Майчина грижа
Татарска приказка
В едно далечно царство, някъде накрай света, живеели цар и царица. Те си имали дъщеря, по име Тимра. Царицата била и магьосница. Свършили й се дните и тя умряла. Но нали била магьосница, от обич към дъщеря си се превърнала на шарена крава и влязла в обора.
Идват царевите говедари и казват на царя-господаря:
— Тъй и тъй, царю-господарю, влизаме тая сутрин в обора и що да видим? Една пъстра крава стои при другите. Отде е дошла, никой я не знае. Кажи, що да я правим?
Запитал ги царят:
— Хубава ли е кравата, говедари? Здрава ли е? Бива ли я за моя царски обор?
А те му отговорили:
— Бива я, царю-господарю, бива я. Никоя крава в твоя обор не е хубава като нея. И здрава е. Върви, пристъпва гордо, като някоя господарка. Що да я правим?
— Ще я гледате като другите крави. Щом сама е дошла, ще бъде царска крава.
Царят се поженил. Царицата му родила три дъщери: първата — едноока, втората — двуока, а третата — триока. Мащехата не обичала Тимра. Тя рекла на мъжа си:
— Прати я да пасе говеда някъде: не мога да я гледам. Махни я оттук.
— Добре — казал царят, — нека върви да пасе шарената крава.
Мащехата облякла завареницата си в парцаливи дрехи, дала й торба, сложила в нея суха кора хляб и стомничка за вода, па рекла на момичето:
— Върви да пасеш пъстрата крава. Хем гледай да я не оставиш ни жадна, ни гладна, че иначе ще те пребия от бой.
Тимра изкарала кравата на паша. Отишла в широките ливади. Тогава кравата й рекла с човешки глас:
— Тимро, дъще моя, аз не съм шарена крава, ами съм твоята мила майка. Не се грижи за мене: аз ще се грижа за тебе. Влез през дясното ми ухо, па излез през лявото. На поляната ще намериш сложени богати трапези: наяж се, напий се, колкото ти душа иска. На поляната ще намериш още богати дрехи, дрехи господарски; облечи се, накичи се — да те погледам, та да ми дойде сърце на място. А привечер, като залезе слънцето, съблечи господарската премяна и облечи парцаливите дрехи, па ме откарай в обора.
Така и направило момичето. Влязло то през дясното ухо на кравата и излязло през лявото. И що да види? На поляната разчистено, изметено, изравнено. Всред поляната — богати трапези, а на тях гозби и питиета — какви ли не щеш, от вкусни по-вкусни. Седнала Тимра да яде и да пие. Наяла се, напила се до насита.
После погледнала — видяла дрехите. Но какви дрехи! Не господарски, а царски. Облякла се, накитила се с обеци, пръстени, гривни и огърлици, па тръгнала да пасе пъстрата крава. А кравата я гледа и й се радва: като човек се усмихва, като я гледа.
Залязло слънцето, почнало да се здрачава. На Тимра се не ще да съблече царските дрехи и да облече парцаливите. Не й се иска да се върне при мащехата си. Но няма що да прави: тъй е казала майка й, пъстрата крава. И тя съблича хубавите дрехи, навлича отново дрипавите, прехвърля торбата на рамо и подкарва кравата към обора.