През страната на скипетарите

— Защо?

— Защото ме измамиха. Като стигнахме на другия бряг и поисках парите си, вместо заплащане получих бой с камшик. А преди това ми поръчаха нещо, което няма да изпълня. Който не ми плаща, няма да му правя и услуги.

— Мога ли да узная за кого се отнасяше поръчението?

— Да. За онзи човек, който преди малко стоеше близо до вас, а после влезе в странноприемницата.

— Значи го познаваш?

— Всички познават шивача.

— Той наистина ли е шивач?

— Така казват, но не знам нито един тукашен жител, на когото да е ушил някаква дреха.

— Хм! И какво гласи твоето поръчение?

— Африт да побърза, защото ще го чакат само до сутринта.

— Къде?

Това той не знаеше, а от петимата конници познаваше само някогашния събирач на данъци в Юскюб, който измъчвал хората до смърт.

— Аллах да му изпрати хиляди мъчения за тялото и десет хиляди болести за душата — добави той.

Салджията искаше да продължи, но вниманието му беше отвлечено от нещо друго. А именно, защото от хана излязоха двама мъже с гребла. Те се приближиха до реката, а после продължиха нагоре по течението.

— О, Аллах! — извика салджията. — Тези непредпазливи хора наистина ли ще посмеят да минат с лодката?

— Къде е тя?

— По-нагоре, където на брега седи една жена. Не можете да я видите, защото е зад върбалака.

Двамата мъже се приближиха към споменатото място, размениха няколко думи с облечената като християнка жена, а после изчезнаха зад храстите.

— Да — каза старецът, — ще рискуват. Ще успеят само ако Аллах ги закриля. Сами няма да могат да се справят, а пътникът трябва да им плати много пари. При мен щеше да му излезе по-евтино.

— Сигурно жената ще плати.

Казах това, защото видях, че и жената изчезна зад храстите, значи се беше качила в лодката. Но старецът каза:

— Тя няма да даде пукната пара, защото е от онези работници, а те пътуват без пари. Тази жена седи там от ранно утро, но досега не се е прехвърляла на другия бряг. Но какво е това? Да не би този шивач…

Докато старецът ни даваше тези обяснения, от хана излезе Суеф и яхна коня. Погледна бегло към нас, а после пое към лодката, където слезе от седлото.

— Аллах, Аллах! Шивачът ще се качва в лодката! — извика салджията. — Трябва доста да внимава да не нагълта прекалено много вода. Знам, че е беден, и щях да му взема само четвърт пиастър, та дори и без пари щях да го взема. Защо не идва при мен?

Не сметнах за необходимо да му обяснявам съображенията на Суеф. Вероятно беше отгатнал намеренията ни и сигурно смяташе, че с лодката ще стигне по-бързо на другия бряг, отколкото ние с тежкия сал. После бързо щеше да яхне коня и препускайки в галоп, да се изгуби от погледа ни. За следите, които щеше да остави, не му идваше наум.

— Междувременно Халеф и Оско също бързо се върнаха.

— Сихди, негодникът ще минава през реката с лодката — съобщи хаджията. — Предложи трийсет пиастъра, ако го откарат на отсрещната страна.