През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Нямаше мост, а само един сал. Това беше широк, тежък шлеп, вързан с въжета, закрепени за брега, който салджиите направляваха с дебели прътове.
— А сега? — попита Халеф, като спряхме пред първите къщи на Румелия. — Ще се прехвърлим ли веднага от другата страна?
— Не — отвърнах аз, — ще яздим встрани и ще чакаме да видим какво ще направи Суеф. А после ще го следваме. Не знаем къде са неговите съучастници. Така че джуджето неволно ще ни служи за водач.
— Не, сихди. Суеф е достатъчно умен и ще се опита да ни заблуди.
— А ние няма да се оставим да ни измами. Не забравяй, че краката ужасно го болят. Наистина те са в стремената и не е необходимо да се напряга, но все пак ездата го измъчва. Така че Суеф ще се опита по-скоро да стигне до целта си, а ако все пак има намерение да ни подведе, ще трябва прекалено много да се отклони от посоката си. Хайде да се дръпнем встрани!
Отклонихме се малко по-нататък, за да може Суеф да мине покрай нас на необходимото разстояние и да стигне до сала, след което спряхме, и то така, че да съм с лице към него. Дадохме си вид обаче, че не го наблюдаваме. Разбира се, той можеше да си помисли, че се преструваме. Но за наше учудване Суеф не тръгна към сала. Той караше коня си да тръгва и спира и внимателно гледаше към железницата, сякаш работата там особено го интересуваше.
— Предателят не иска да тръгне — засмя се Халеф. — По-умен е от нас.
— Ще видим. Преструва се, че наблюдава работата по железопътната линия, но вече забелязах, че често отмества поглед встрани, ей там, към боядисаната в бяло къща. До вратата й има един кол, вероятно за връзване на коне. Може би тази постройка е хан и той има намерение да се отбие в него. Затова нека си дадем вид, че ще минаваме от другата страна.
Поехме към сала. За да може да се мине по залятата от водата част на брега беше направена пътека от дъски. Но тъй като тя беше предназначена за пешеходци, трябваше да яздим известно разстояние през водата, която достигаше до коремите на конете.
Прехвърлянето на другия бряг не беше безопасна работа, защото старият шлеп изглеждаше полуизгнил. Въжетата, с които беше закрепен, бяха съмнителни, а състоящият се от един старец и три недорасли момчета обслужващ екипаж не вдъхваше голямо доверие. Освен това вълните бяха високи. Реката влачеше какви ли не плаващи предмети, които беше отмъкнала от брега. Бяха се образували множество водовъртежи, в които човек лесно можеше да попадне. Казано накратко, като стъпихме на сала, доста ме достраша. Старият салджия седеше накрая и пушеше. Наблюдаваше ни внимателно, а после махна на тримата си помощници.
Застанал бях така, че да държа Суеф под око. Едва бяхме стъпили на шлепа и той препусна към бялата къща, скочи от седлото, върза коня си и с усилие закуцука към вратата.
— Халеф и Оско, бързо влезте след него! Непременно трябва да разберете с кого ще говори там. Не го изпускайте от погледа си!
Двамата пришпориха конете си обратно към брега и се приближиха до къщата. Не беше минала и половин минута, когато те също влязоха в хана.
Сега аз се обърнах към стареца:
— Колко трябва да платят четирима конници за прехвърляне от другата страна?
— Двайсет пиастъра — отговори той и ми подаде дясната си ръка. Ударих го леко по ръката с камшика и му казах:
— Нищо няма да ти дам.
— Тогава ще останеш тук!
— Не, ще ни прекараш на другия бряг. Искаш ни пет пъти повече. Това трябва да бъде наказано. Ще ни прехвърлиш от другата страна и там за всеки пиастър ще получиш по един удар по ходилата. Погледни този ферман на падишаха! Ще видиш, че не съм човек, който ще се остави да го измамят.
Той хвърли един поглед върху печата, извади лулата от устата си, скръсти ръце върху гърдите си, поклони се и смирено каза:
— Ефенди, всичко, което изпраща Аллах, е добро. Ще ви превозя и ще получа за това двайсет удара. Аллах да благослови падишаха и децата на неговите деца!
Така ставаше там, в „затънтена Турция“! Но аз не бях турчин, извадих двайсетте пиастъра, дадох му ги и се усмихнах:
— Ще ти спестя ударите, защото изпитвам състрадание към старостта ти. Вардар е придошла и минаването от другата страна е трудно и опасно. Можеш да искаш малко повече от обикновено, но не и да прекаляваш толкова.