Интимно
- Автор: Гейдж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Интимно». Краткое содержание книги:
Джордан Лазаръс се забавляваше неимоверно, но не остана до късно. Дръпна настрана Джесика Хайтауър, докато другите гости пиеха шампанското си, и отново я поздрави за далновидността й и за интелигентната проницателност по отношение на подробностите при изработване на договорите.
Макар и бегло, Джордан познаваше Джесика от години. Тя бе спечелила уважението му като мозъка на „Хайтауър Индъстрис“ и като силата, довела до успешен край изборните кампании на двамата й братя за Сената. Тя бе идеалният ръководител — блестяща, всеотдайна, отдадена не само на просперитета на собствената си компания, но и на благото на американския бизнес като цяло.
Но Джордж не я харесваше като личност. В нея имаше някаква студенина, особена стоманена твърдост, която го отблъскваше. Сделките с нея винаги го радваха — и особено тази вечер — както и възможността да я познава само доколкото бе абсолютно наложително.
Когато двамата с Джесика се появиха от тихото фоайе, където бяха провели своя разговор на четири очи, той посочи към помощника си Сам Гадис, който веднага стана и се присъедини към тях. В същото време забеляза, че Джесика прави подобен жест към една млада жена, която напусна масата, на която седеше, дойде при тях и застана от нейната страна. Беше забележително красива, двайсет и пет-шест годишна, с пясъчноруси коси, гъвкава фигура и светлосини очи. Джесика я представи на Джордан, който не обърна внимание на името й. Минута по-късно двете жени се отдалечиха.
Сам погледна часовника си. Време беше да тръгват. Сделката беше сключена, а на следващата сутрин Джордан имаше важни съвещания.
Джордан напусна приема в приповдигнато настроение. Сделката, която бе сключил с Джесика, щеше да бъде изгодна за „Лазаръс Интърнешънъл“, дори може би повече, отколкото самият той се беше надявал.
Когато се прибра вкъщи, бе толкова изморен, че веднага потъна в дълбок тежък сън. Изобщо бе забравил за съществуването на младата жена, която бе дошла от масата, за да застане до Джесика.
Десетина дни по-късно Джордан точно влизаше за обяд в „Четирите сезона“ заедно с трима членове на управителния съвет, когато лицето на една дама привлече вниманието му.
В първия момент не се сети за нея. Интересът му бе просто като към хубава млада жена. Тя вървеше към изхода и действително изглеждаше много привлекателна. Носеше копринена рокля, която подчертаваше изключителната женственост и крехкост на тялото й. Косата й, по-светла, отколкото я помнеше, се спускаше върху раменете й, а походката й се отличаваше с изящност, която не убягна на Джордан вещ ценител на женските прелести.
Тя гледаше право пред себе си. Но явно усетила погледа му, извърна към него очи, после ги отмести, след което го позна и отново го загледа. Удивително, в този миг ирисите й сякаш промениха цвета си. Когато му се усмихна, от сините дълбини изплува виолетов оттенък и заискри видимо.
Тласкан от сила, която надделя над обичайното му високомерие, Джордан се отправи към нея с протегната ръка.
— Не се ли познаваме?
Тя се усмихна.
— Добър физиономист сте. Да, познаваме се.
Настъпи мълчание, в което той продължаваше да я гледа, без да пуска ръката й. Беше много мека и гъвкава. Джордан се помъчи да си спомни коя е.
— Съжалявам — каза накрая. — Не мога да се сетя къде сме се виждали.
Тя се засмя нежно и гърлено.
— Няма защо, съвсем нормално. Обратното би ме учудило. На приема по случай подписването на сделката с Джесика Хайтауър. Аз съм от асистентите й.
Джордан пусна ръката й.
— Джордан Лазаръс — каза той.
— Нямате нужда от представяне — усмихна се тя. — Аз се казвам Джил Флеминг. Госпожица Хайтауър ни запозна набързо, но вие бяхте много зает онази нощ.
Отново настъпи пауза. Момичето хвърли поглед към изхода. Джордан разбра, че за нея беше време да тръгва. Но не му се искаше да я пуска. Нещо в мекотата на присъствието й го привличаше.
— Отдавна ли работите за Джесика? — попита той. — Може би съм ви срещал по-рано. Съжалявам, че не можах да си спомня. По принцип имам добра памет за имена.
— Близо три години — отвърна тя. — Не, не сте ме виждали досега, господин Лазаръс. Но дори и да бяхте, аз не правя особено впечатление.
— Наричайте ме Джордан — каза той импулсивно. Едва сега, заслушан в мелодичния й глас, осъзна колко привлекателна бе наистина. Твърдението й, че не правела впечатление, беше абсурдно.