Гравитация

— И смятате, че ще ви повярвам?

— Това е истината.

Джак впи поглед за момент в Роман и после реши, че той наистина не лъжеше.

— Случи се преди повече от две седмици в Мексико — обясни Роман. — Малко след като тя напусна „Океански изследвания“. Таксито, в което се е возила, е катастрофирало. И тя, и шофьорът са загинали на място.

— Ами нахлуването на ИИЗБА в лабораторията й? Не сте били там, за да разследвате случая, нали? Отишли сте, за да унищожите всички нейни книжа, документи и записки.

— Все пак става дума за извънземна форма на живот. Един организъм, който е много по-опасен, отколкото ние можем да си представим. Да, експериментът беше грешка. Катастрофа. Но представете си какво би се случило, ако тази информация изтечеше в света на терористите?

Ето защо и НАСА е била държана в неведение. И защо истината никога не можеше да бъде оповестена.

— А между другото не сте видели още най-лошото, доктор Макелъм — каза Роман.

— Какво искате да кажете?

— Искам да ви покажа още нещо.

Те се качиха в асансьора и слязоха на следващото ниво, на трети подземен етаж. Надолу, към царството на Хадес, помисли си Джак. Щом отново излязоха от асансьора, се озоваха пред стъклена стена, отвъд която се виждаше друга лаборатория, в която се разхождаха още служители в скафандри.

Роман натисна бутона на интеркома и каза:

— Бихте ли извадили образеца?

Една от лаборантките кимна. После прекоси пространството до един стоманен свод с метална врата, завъртя тежката топка, която отключваше шифъра на ключалката и изчезна зад нея. Когато отново се появи, тя тикаше неголяма количка, върху която лежеше стоманен контейнер. Жената спря пред тях.

Роман кимна с глава.

Тя отмести резето на стоманения контейнер и извади отвътре един плексигласов цилиндър, който постави върху плота на количката. Съдържанието на цилиндъра се носеше плавно нагоре-надолу в прозрачна формалинова баня.

— Открихме това в гръбначния стълб на Кеничи Хирай — обади се Роман. — Прешлените са го предпазили от силата на инерцията при аварийното приземяване на „Дискавъри“. Когато го извадихме, то все още беше живо — или поне отчасти.

Джак се опита да каже нещо, но откри, че не може да изговори и звук. В ушите му бучеше само шумът на вентилаторите и тътенът на собствения му пулс, докато не откъсваше ужасен поглед от съдържанието на плексигласовия цилиндър.

— В това се превръщат ларвите — рече Роман. — Това е следващата фаза.

Сега той разбра. Причината за секретността. Онова, което бе видял, онова, което бе съхранено във формалин, сгърченото в онзи цилиндър бе обяснението на всичко. Макар че по него си личаха някои следи от увреждане на тъканта, докато е било изваждано от гръбначния стълб, основните му черти бяха очевидни. Лъскавата кожа на земноводно. Опашката на попова лъжичка. И зародишната извивка на гръбнака — нещо, което не бе характерно за земноводните, а далеч по-ужасяващо, заради генетичния си произход, който бе ясно различим. Приличаше на бозайник, помисли си Джак. Може би дори на човек. Действително, вече бе започнало да наподобява на приемника си.