Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Тя кимва.
Куратора отпива от виното си.
— Ръкописът съдържа Шестата книга на Моисей.
3.
Трябват ми няколко секунди, за да подредя мислите си. Неизвестна книга на Моисей. Това е нелепо твърдение. Но в същото време в него има логика. Всичката тази тайнственост. Шейхът и Хасан. Ватиканът. Обществото. Изведнъж всички тези нишки се сплитат.
— Знам, че е трудно за вярване — казва Куратора.
Някъде в Санто Доминго стрелят с пистолет. Или може би е ауспух на кола.
— Досега сме имали възможност да прочетем единствено непълни откъси от частично разложения оригинален ръкопис, който се съхранява тук в двореца. Ето защо Тингвелирските свитъци са толкова важни. Защото съдържат текста, дума по дума, в неговия първоначален, пълен вариант.
— На основата на непълните фрагменти можем да заключим — обяснява Куратора, — че Шестата книга на Моисей разказва за неговото детство и младост. Тя съдържа нови наставления, които биха оказали огромно въздействие върху юдаизма, християнството и исляма. Господ ни разкрива повече за Себе Си, за Своите причини да създаде света и за това какво очаква Той от човечеството. Господ намеква, че има и други богове, но че Той е създал човечеството и света.
— Господ говори за видения, според които гностиците и катарите ще възтържествуват, но много по-късно — казва Беатрис. — Шестата книга на Моисей съдържа много неща, които биха отслабили позицията на църквата и на духовенството. Господ заклеймява всички, които не го разбират правилно. Всеки един от нас съдържа божественото и истинската вяра в себе си. Най-свят е храмът, който ще намериш в сърцето си. Господ предупреждава Моисей за лъжливи свещеници, които използват църквата, за да издигнат себе си, а не Бог.
— Четири глави са посветени на Сатаната и три на известни и неизвестни ангели и архангели. Господ нарича Сатаната свой низвергнат син и говори за него с голяма бащинска любов. Това, което се разбира под зло, е предимно липсата на божественото.
Сръбвам си вино и се опитвам да не изоставам.
— Шестата книга на Моисей напълно ще промени разбирането ни за останалите книги — казва Куратора. — По неизвестни причини някой е решил да пропусне шестата книга. Ако тя бъде призната, това би означавало трите основни световни религии да адаптират части от догмата си съобразно новите писания.
— По какъв начин?
— Ще разберем това едва след като прочетем пълния текст. Да си вадим заключения на основата на преводите, които вече сме направили, би било твърде прибързано. Това е един пример защо толкова много разчитаме на Тингвелирските свитъци…
Той вади един лист хартия от вътрешния си джоб и прочита следния текст: „Когато се молиш на Господ, твоя Бог, Той е… (нечетливо)… и ти ще откриеш… (нечетливо)… е един, от което следва, че той е… (нечетливо)… е създал. Ти ще… (нечетливо)… вече си открил, и то е… (нечетливо)“.
— Превели сме всичко от оригиналния папирусов ръкопис, което се чете — обяснява Куратора. — Но за да запълним дупките там, където папирусът се е разложил, ние имаме нужда от преписа на Асим. Иначе текстът е безсмислен.
4.
Моисей и израилтяните бродили в жегата на пустинята цели четиридесет години. Имат моето съчувствие. Собственото ми странстване из пустинята започва да ми тежи, а още не е приключило.
Куратора влиза в апартамента си и след минута се връща с износено, подвързано издание на Стария завет. Прелиства тънките страници с дългите си пръсти.
— Първото нещо, което трябва да направим, ако искаме да прочетем, разберем и интерпретираме книгите на Моисей правилно, е да приемем, че те не са били написани от Моисей.
След това прочита: „И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината в Моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае где е гробът му. Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля“.
— Нима Моисей е написал това? — пита Куратора. — Как е могъл да опише собствената си смърт и погребение?
Той прелиства няколко страници и пак зачита: „А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“.
Куратора се засмива.
— Нима най-кроткият човек на света би написал това за себе си?
— Това не доказва нищо — казвам аз. — Дори ако Моисей не е написал всичко в Петокнижието, това не означава, че не е написал нито дума от него.