Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Куратора маха тапата от шишето. Подавам му чашата си и той я пълни догоре. Беатрис закрива своята чаша с ръка.
Куратора оставя бутилката на бюрото и продължава:
— Представете си… представете си, че някой предостави неоспорими доказателства за това как и защо петте книги на Моисей и новата религия са еволюирали?
— Какви доказателства?
— Тингвелирските свитъци!
Беатрис и Куратора ме поглеждат предизвикателно, сякаш очакват да избухна или в смях, или в ругатни.
— На света има два милиарда християни и половината от тях са католици — заявява Куратора. — Мюсюлманите са милиард и половина. Четиринадесет милиона евреи. За много от тях Петокнижието е основата на тяхната вяра. Моисей е проправил пътя както на Исус, така и на Мохамед.
— Затова ръкописът е толкова важен — обяснява Беатрис. — Той разказва различна история.
— Папата не може да обяви, че писанията, смятани за свещени от две хиляди години, са непълни — обяснява Куратора. — Не може да заяви, че Библията трябва да бъде пренаписана. Това би било немислимо! Не може да каже, че в Стария завет има грешки, които трябва да бъдат поправени. Ако каже това, той ще забие нож в гърбовете на всичките си предшественици. Това би било едно признание на църквата, че Библията не е словото на Господ, а словото на човека.
— Библията ще се превърне в един добре написан, красив сборник с поучителни истории, пълен с виденията на мъдреци за един бог и един рай, към които всички можем да се стремим — казва Беатрис.
— Което всъщност е просто една илюзия — завършва Куратора.
Шестата книга на Моисей
1.
Преместваме се на терасата. Беатрис донася малко вино, голяма, квадратна свещ и спирала против комари, която ме дразни повече от комарите. Куратора влиза вътре, за да донесе три чаши.
— Защо е толкова гневен? — кимвам към вратата на терасата и Куратора.
— По време на войната той и родителите му потърсили убежище в една църква във Варшава. Свещеникът им отказал. Не искал да дава убежище на евреи. Едно от момчетата от хора изтичало навън и ги предало на войниците. Баща му бил застрелян на стъпалата на църквата, а майка му била изпратена в лагер, където умряла. Само Куратора успял да избяга. Бил на десет години.
Куратора се връща с чашите.
— И двамата сте твърде мълчаливи — казва той, докато отваря бутилката вино и пълни чашите.
— Ти си такъв бърборко, че говориш достатъчно и за двама ни — дразни го Беатрис.
Тя запалва свещта.
— Просто съм разпален — отвръща той.
Надигаме чашите.
Куратора потъва в един от меките градински столове и се втренчва в чашата си.
— Имате ли сили да издържите още една моя лекция? — пита ме той с усмивка.
— Имам ли избор? — отговарям му аз и се засмивам.
— Не — отвръща Беатрис.
2.
Куратора дълго върти празната чаша в ръката си, преди да я остави на земята.
— Библията… Лесно е да мислиш за Библията като за нещо свято, ясно и непроменимо. Но всъщност тя е резултат от целенасочено редактиране, извършено от хора. Върху еволюцията й са оказали влияние личните вярвания на редакторите, както и техните политически и теологически цели. Няма една Библия, която всички вярващи да приемат. Евреи, християни, православни, католици, протестанти — всички те имат своя версия на Библията. Ще говоря по същество. Тингвелирските свитъци представляват пълен юдейски препис и коптски превод на колекция от древни текстове. Наречете го чернова, ако желаете. Без редакции. Най-различни автори редактирали, преработвали и адаптирали тези текстове така, че да заприличат на една хомогенна история.
— И тази история се нарича Петокнижието на Моисей — казва Беатрис.
През тялото ми преминава тръпка.
— Тингвелирските свитъци — продължава Куратора, — са оригиналните текстове, върху които са основани книгите на Моисей.
— Оригиналните текстове показват не само как Петокнижието е еволюирало, глава по глава, страница по страница — обяснява Беатрис, — те също разкриват какво е било пропуснато.
— Уау — казвам аз. Може би трябваше да изразя удивлението си по-красноречиво, но това бе единственото, което ми дойде на ум.
— Има и още — добавя Беатрис. — Текстовете съдържат още една книга.
— Още една книга? Как така?