Окото господне

Атила. През 452 г. Атила се готви да плячкоса Рим, но папа Лъв Велики излиза с малката си свита, среща се с хунския вожд и някак си успява да го разубеди. Как? Едно от предположенията е, че войската на Атила вече се сблъсква с епидемии и заплахи на други фронтове, затова той решава да се измъкне с чест, вдига лагера си и заминава. Според друго светият отец използва суеверието на Атила и подклажда страха му от Проклятието на Аларих, както е описано в тази книга. Има и трета версия: че папата всъщност дава на Атила достатъчно злато и скъпоценности, за да се откупи.

По каквато и причина да се отказва от намеренията си, Атила ще умре на следващата година, тъкмо когато се готви да се върне в Италия и да нападне Рим. Той наистина умира от кръвотечение от носа и наистина в брачната си нощ, след като се жени за млада принцеса на име Илдико. Според някои теории той е отровен от булката, други смятат, че просто е умрял от хроничен алкохолизъм, усложнен от пируването след сватбата. Всъщност никой не знае какво се е случило с Илдико, след като я заварват до леглото на мъртвия владетел.

Що се отнася до неговия гроб, твърди се, че е погребан в три ковчега — от желязо, сребро и злато, заедно с по-голямата част от огромното му богатство. Хората, които го погребват, са избити. Повечето изследователи смятат, че е отклонена река (най-вероятно Тиса в Унгария), гробницата му е скрита в тинята и реката е върната в предишното си корито. Което отново ни връща към Тиса за…

Процесите срещу магьосници в Унгария. Историята за Босорканисигет, „вещерския остров“, е вярна. Островът се намира край град Сегед, където през юли 1728 г. са изгорени дванайсет магьосници. В разгара на тази истерия същата участ сполетява над 400 души. Смята се, че основна причина за паниката е суша — и плъзналите в резултат от нея глад и епидемии, — но както е описано в романа, за смъртта на някои от осъдените има политически или лични мотиви. Няма нищо по-подходящо от лова на вещици, за да се отървеш от противника си.

Чингис хан. Повечето подробности за монголския владетел в тази книга са верни. Истинското му име е Темуджин и официалната титла на клана му наистина е Борджигин, „господар на Синия вълк“. Днес това име е сред най-разпространените в Монголия, както и Темуджин.

Що се отнася до генетичния аспект, колкото и да е удивително, също е вярно, че един от всеки двеста мъже на света е генетично свързан с Чингис хан (и в Монголия този процент е едно на десет) въз основа на двайсет и пет уникални маркера, съставляващи хаплогрупата С-М217. Явно многото жени и завладяването на чужди страни също си казват думата — поне генетично.

И като става дума за неговите потомци, във Ватиканския архив наистина има писмо до папа Инокентий IV от внука на Чингис хан, великия хан Гуюг, датиращо от 1246 г., в което той предупреждава светия отец, че ще има страшни последици, ако не му отдаде почит в столицата на неговата империя.

От гледна точка на прогреса, Монголската империя изпреварва своето време, като не одобрява изтезанията, въвежда банкнотите, развива пощенска система и допуска невиждана веротърпимост. Несторианите наистина са имали храм в столицата и се твърди, че тези ранни християни оказват значително влияние върху Чингис хан.