Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Вигор с усилие се надигна, грабна Окото от Джейда и тръгна към древните ковчежета. Рен понечи да го настигне, но монсиньорът протегна ръка и насочи показалец към него.
— Вървете! — властно и в същото време печално каза той.
Дънкан видя, че Вигор няма да отстъпи.
Джейда си погледна часовника и задърпа младия мъж към изхода.
— Все някой трябва да го направи. Времето ни изтича.
Той я последва с натежало сърце. Докато излизаха и затваряха крилата на портата, Дънкан видя, че монсиньор Верона спира пред пиедестала, прегърбен от разтърсващата го скръб.
„Каквото и да се случи… благодаря ти, старче“.
Рен захлопна вратата и намести резето.
9:59 ч.
Вигор стоеше пред реликвария на св. Тома, обгърнал в дланите си кристалната сфера, в която гореше огънят на самата вселена. В най-вътрешното от трите ковчежета лежеше кръст, изкован от звезда и носен от светец. Трябваше да е въодушевен, да ликува, че в края на неговия земен път му е отреден този свят миг.
Ала изпитваше единствено мъка.
Беше се примирил със смъртта си, доволен, че Рейчъл ще го наследи. Може би вътрешният му мир отчасти се дължеше на егоистична гордост, защото знаеше, че паметта за него ще остане, че тя ще разказва на синовете, дъщерите и дори на внуците си за своя вуйчо Вигор и за приключенията, които са преживели заедно.
Искаше му се да прокълне Бог — но вперил очи в кръста, намери известна утеха. Скоро пак щеше да види Рейчъл. Беше убеден в това.
— Не се съмнявам — прошепна той.
И мислено произнесе кратка молитва.
Нямаше време за повече.
Но нима всички не съжаляват за едно и също на смъртното си ложе? За онова, което никога не ще се случи, за безвъзвратността на смъртта, великата унищожителка на възможности.
Вигор въздъхна и призова в съзнанието си ликовете на всичките си приятели, стари и нови.
Грей и Монк, Кат и Пейнтър, Дънкан и Джейда.
Рейчъл се беше пожертвала за тях, за да могат да изживеят пълноценно живота си, макар и за сметка на нейния.
„Как бих могъл да не сторя същото?“
Вдигна Окото и го постави там, където векове наред бе почивал черепът на св. Тома. То легна идеално върху златните стълбчета… сякаш бяха направени специално за него.
Ала когато сферата докосна кръста…
10:00 ч.
Дънкан ахна и се олюля, сякаш връхлетян от яростен вихър — само че без изобщо да се олюлее.
Всъщност съзнанието му изхвърча през тила му и за миг той видя отзад собственото си тяло — застанал до Джейда пред портата.
После се върна, толкова рязко, че този път наистина политна напред и се блъсна във вратата. Хвана се за касата, за да не падне.
Джейда го погледна.
— Добре ли си?
— Радвам се, че не бях вътре.
— Какво стана?
Дънкан се опита да обясни извънтелесното си преживяване.
Вместо да се усъмни, тя кимна.
— Анихилацията на енергиите най-вероятно е предизвикала образуване на локален квантов мехур, който се е спукал навън. И за чувствителна личност като теб, чието съзнание усеща квантовите полета, ефектът е бил физически.
— А какъв е бил ефектът за човека в самата крипта? В епицентъра?
10:01 ч.
„Основателен въпрос“ — помисли Джейда.
Въпрос, от който изпитваше страх.
Особено след като чу преживяването на Дънкан.
— Не знам — призна тя. — Може да е или никакъв, или всякакъв. Ези или тура.
Астрофизичката разбираше, че Вигор е като котката на Шрьодингер. Докато вратата беше затворена, той едновременно продължаваше да е и жив, и мъртъв. Когато я отвореха, съдбата му щеше да се реши по единия или другия начин.
Представи си как вселената се разцепва в зависимост от този отговор.
Дънкан посегна към вратата, за да наруши този потенциал, но още преди да я докосне, зад тях се чу шум. Грей изпълзя от тунела, забеляза ги и тичешком изкачи стъпалата.
Бързо оцени ситуацията и видя кой липсва.
— Къде е Вигор?
Джейда кимна към затворената врата.
— Той пожела да съедини Окото и кръста.
— Направи ли го?
— Да.
Грей намръщено се вторачи в портата.
— Сигурни ли сте?
Дънкан докосна тила си, сякаш за да се увери, че е там.
— Сигурни сме.
Пиърс пристъпи към вратата.
— Тогава да влезем.
Джейда сложи ръка върху резето и изведнъж се почувства глупаво, като че ли ако спреше Грей, съдбата на Вигор наистина щеше да остане неустановена.
— Има голяма вероятност да не е оцелял — подготви го Дънкан.
Джейда кимна и отпусна ръка.