Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Да забравим това — махна с ръка Лусия. — Искам да знаеш, че през последните дни нямах никакво намерение да се държа лошо с теб, и че всичко, което ти казах в селището на емирините, е самата истина. Ти винаги си ме обичала, както и аз теб. Не искам последната ни раздяла да бъде белязана с лоши чувства.
— Какво те кара да мислиш, че ще е последната? — попита Кайку с престорено безгрижие, за да парира обречеността, която лъхаше от думите на приятелката й.
Лусия не отговори; вместо това протегна ръце и прегърна силно Сестрата. И това бе по-лошо от всеки отговор, който можеше да даде. Кайку изтръпна.
— Лусия, какво има? — попита разтревожено тя. — Какво е това, което знаеш и не искаш да ми кажеш?
Русокосата девойка се отдръпна от нея и Сестрата видя, че очите й са изпълнени с печал и съжаление.
— Сбогом — прошепна тя и се запъти към вратата.
Кайку искаше да извика подире й и да я накара да отговори на въпроса й, но знаеше, че каквото и да каже, нямаше да промени решението й. Някаква част от нея не искаше да осквернява чистотата на този миг с изблици на гняв или празни увещания. Тя се почувства премазана под тежестта на нещо незримо и неизбежно, което не можеше да разбере, и когато най-накрая дойде на себе си, вратата вече се бе затворила, а Лусия бе далеч.
Кайку постоя известно време в пустата къща. Имаше чувството, че се намира в гроб, който я затиска отвсякъде. Тя грабна торбата си, метна я през рамо и напусна жилището, което бе деляла с Мишани, насочвайки се към долината, където се събираха ткиуратците.
Докато вървеше по прашната улица, тъмнокосата Сестра изведнъж се замисли, че навярно никога вече нямаше да се върне отново тук. Въпреки това обаче нито веднъж не се обърна назад.
Двадесет и четвърта глава
Пътуването от Арака Джо — покрай северния край на езерото Ксемит и от там на запад, близо до южната част на гората Ксу — бе осъществено с изключителна експедитивност, ала сведенията на Мишани не казваха нищо за конкретната дата на атаката над Лаляра. От действията на противника бе ясно, че чаросплетниците възнамеряваха да унищожат флотата, блокирана в залива. Ткиуратците се надяваха да стигнат там навреме, за да си пробият път през блокадата на вещерите и да се насочат необезпокоявано на север. Няколко дни преди да се доберат до Лаляра, ги настигна предупреждението, че съгледвачите им са забелязали вражеска армия, която настъпва бързо към града. Останалата част от пътя бе измината с изтощително темпо; ткиуратците обаче бяха добре закалени от суровите условия в родната им Окхамба, ето защо успяха да достигнат Лаляра един час преди мъглата да започне да се спуска. Без да губят време, те веднага се заеха с приготовленията, необходими за потеглянето на корабите, които чакаха край кейовете.
Ала въпреки че бяха изключително бързи, се оказа, че всъщност са закъснели.
Експлозии. Проскърцване на дърво и огромни вълни, стоварващи се с цялата си сила върху каменната стена на дока. Мъже и жени, които си крещят един на друг и сноват покрай Кайку; един от големите кораби бива откъснат от кея и подвижното дървено мостче пльосва във водата. В далечината отеква пукот на оръдия. Сол във въздуха, студени пръски в лицето й, мирис на изгорено и кръв, а на всичкото отгоре и тази отвратителна, задушлива мъгла…
Фейа-корите бяха пристигнали.
Кейовете са в пълен хаос. Моряците пълзят като мравки по такелажа4 на плавателните съдове и се подчиняват на изстреляните към тях заповеди. Корабите едва се виждат в мъглата. Ткиуратците тичат по подвижните мостчета и се прехвърлят на палубите, докато въжетата, които придържат гемиите към кнехтовете, биват прерязвани и вятърът опъва вдигнатите платна, за да ги отдалечи от пристанището. Кайку се взира на север, а червените й очи пронизват сумрака.
И те са там, на билото на един далечен хълм — спускат се към северната стена на Лаляра с неумолимото бездушие на приливна вълна. Демоните отново са два — същите, които опустошиха Джурака и Зила, — и зловещите им силуети са като огромни черни сенки в златистия свят на чаросплетието. Жалостивите им стенания се разнасят над града, докато разрушават част от северната крепостна стена. И въпреки че Кайку не може да го види, тя е сигурна, че Различните хищници нахлуват в Лаляра.
4
Системата от въжета и въжени стълби, свързващи мачтите и реите с корпуса на ветроходния кораб. — Б. пр.