Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
– Тя наясно ли е с целта на съобщението – да се предаде сериозно предупреждение, но без да предизвика паника, както и колко е важно то да е точно?
– Да, изяснено ѝ е.
– Добре. Бих искал да видя черновата, преди да започнат обажданията. Нека задвижим нещата на този фронт възможно най-скоро.
Усещането на Гърни за тази жена се потвърждаваше. Тя поглъщаше стреса като витамини. Работата вероятно беше единственият ѝ наркотик. „Възможно най-скоро“ сигурно беше начинът, по който искаше да става всичко. И противниците ѝ трябваше да се пазят. Булърд огледа присъстващите:
– Въпроси?
– Задействали сте твърде много неща едновременно – отбеляза Траут.
– Нищо ново.
– Искам да кажа, че от един момент нататък всички ние се нуждаем от помощ.
– Несъмнено. Спокойно можете да ми се обадите, ако някога се озовете в такава ситуация.
Траут се разсмя – толкова топло и музикално, колкото звучи стартерът на кола с изтощен акумулатор.
– Просто исках да ви напомня, че на федерално ниво разполагаме с някои ресурси, каквито може би нямате в Обърн или Саспарила. А колкото повече се изяснява връзката между това ново убийство и стария случай, толкова по-силен ще става институционалният натиск и върху двама ни да се използват федералните ресурси.
– Това може и да стане утре. Но днес си е днес. Нека караме ден за ден, както се казва.
Траут се усмихна – механично изражение, което подхождаше на смеха му:
– Аз не съм философ, лейтенанте. Просто съм реалист и казвам как стоят нещата и как точно ще стане в този случай. Предполагам, че може и да го пренебрегвате, докато се случи. Но трябва да се набележат някои основни правила и начини за комуникация, като се започне сега.
Булърд погледна часовника си:
– Всъщност това, което започва сега, е кратка обедна почивка. Точно дванайсет на обяд е. Предлагам да се съберем отново в 12,45 часа, за да обсъдим въпросните правила и начини. А след това да свършим някаква действителна работа, стига основните правила да го позволяват – сарказмът ѝ бе смекчен от усмивка. – Машините за кафе и закуски в тази сграда са ужасни. Хората от Олбъни искат ли да им препоръчаме някое добро място за обяд?
– Няма нужда. И сами ще се справим – отговори Траут.
Холдънфийлд беше замислена и неспокойна, не приличаше на човек, който се справя. Дейкър пък сякаш не изпитваше абсолютно нищо, освен принципното желание да ликвидира всички нехранимайковци в света – болезнено и един по един.
Булърд и Гърни седяха в подковообразно сепаре в малък италиански ресторант с голям бар и неизбежните три телевизора. Бяха поръчали по една малка чиния с антипасто за всеки и обща пица. Клег беше останал в управлението, за да координира хода на множеството задействани инициативи. Откакто бяха пристигнали, Булърд мълчеше. В момента отделяше лютите чушки на ръба на чинията си. След като откри и премести и последната от тях, вдигна поглед към Гърни:
– И така, Дейв, кажи ми, какво, по дяволите, си намислил?
– Конкретизирай малко повече въпроса и ще се радвам да ти отговоря.
Тя сведе очи към салатата си, набоде една от лютите чушки с вилицата и я пъхна в устата си, после я сдъвка и погълна без никакъв признак на дискомфорт.
– Усещам, че влагаш много енергия в това. Много. Не е просто услуга за някакво си хлапе с интересна идея. Нещо повече е. Какво е? Трябва да знам.
Той се усмихна:
– Дали случайно Дейкър не ти е споменал, че от РАМ искат да участвам в телевизионна програма – критични коментари за провалени полицейски разследвания?
– Нещо такова.
– Е, нямам намерение да го правя.
Тя го изгледа продължително и оценяващо.
– Добре. Имаш ли някакви други финансови или професионални интереси в настоящата ситуация, за които не си ми казал?
– Не, нямам.
– Добре. Какво е тогава? Какво те привлича?
– В този случай има пробойна, достатъчно голяма, че през нея да мине цял камион. И достатъчно сериозна, че да ме държи буден нощем. А и се случват странни неща, чиято цел според мен е да откажат Ким да осъществи проекта си, както и мен – да участвам. Аз обаче имам особена реакция към подобни усилия. Ако някой ме бута към вратата, изпитвам желание да остана в стаята.
– Нещо подобно ти споменах и аз за себе си – подхвърли тя толкова спокойно, че беше трудно да се разбере дали е знак на приятелство, или е предупреждение да не се опитва да я манипулира.