Сразени ангели

— Благодаря, сержант. Стори ли ми се, или Ламонт ви създаваше някакви проблеми?

Луманако разцъфна в хищна усмивка.

— Нищо, за което по-късно да съжалява, сър. Но май е дошло време да го промием отново.

— Ще обмисля предложението, сержант.

— Да, сър.

— А междувременно… — Карера премести поглед към мен. — Лейтенант Ковач, има някои…

— Само за момент, командире — прекъсна го Хенд, заел наперена поза. Карера млъкна и го погледна въпросително.

— Да?

— Уверен съм, че знаете кой съм, командире. Както и аз съм наясно с интригите в Приземяване, които са ви довели тук. Може би не си давате сметка обаче за това, че сте бил измамен от хората, които са ви пратили.

Карера ме погледна и повдигна вежди. Свих рамене.

— Не, грешите — отвърна той с любезен тон. — Давам си съвсем ясна сметка, че вашите колеги от „Мандрейк“ са спестили голяма част от истината. Честно казано, не очаквах друго. — Хенд го гледаше мълчаливо. — Но както и да е — продължи Карера, — въпросът с истината не ме интересува особено. По-важното е, че съм добре заплатен.

— Дали са ви по-малко, отколкото би трябвало — произнесе Хенд със забележителна бързина. — Моята бизнес операция тук е одобрена от Картела.

— Вече не. Хенд, опасявам се, че алчните ви приятелчета са ви продали.

— И точно в това им е грешката, командире. Не виждам обаче причина да я споделяте с тях. Повярвайте ми, нямам никакво желание разплатата да попадне не по адресата си.

— Заплашвате ли ме? — подсмихна се Карера.

— Не виждам причини да гледаме на…

— Попитах ви дали ме заплашвате — повтори с настойчив тон Карера. — Очаквам ясен отговор — да или не?

Хенд въздъхна.

— Нека кажем само, че съществуват сили, на които мога да разчитам и за които моите колеги не са се досетили. Или по-скоро, не са ги оценили подобаващо.

— Да. Забравих, че сте вярващ. — Карера изглежда се забавляваше от разговора. — Хоган, нали? Вие вярвате в тези неща. Духовните сили? Но май не можете да ги наемате като войници.

Луманако се изхили.

Хенд въздъхна отново.

— Командире, това, в което вярвам, е, че и двамата сме цивилизовани хора и…

Бластерът го накара да млъкне.

Карера вероятно го бе нагласил на широк разряд — почти невъзможно е да се получи толкова обширно поражение от малък ултракомпактен модел като този, който стискаше в ръката си. Дулото му, разперено като плавник на риба, едва се показваше между палеца и показалеца.

Никакъв откат, никакъв блясък, нито ударна сила. Само пукот и Хенд продължаваше да стои до мен, със зейнала дупка в корема. Той премигна, сетне изглежда долови миризмата на изпечените си черва и сведе бавно поглед надолу. От гърлото му се изтръгна сподавено стенание, което можеше да се дължи както на болка, така и на уплаха.