Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
Той обръща към мен едрото си лице. Вратът му е толкова дебел, а бузите му толкова тлъсти, че лицето му изглежда почти квадратно от бялата бродирана яка на врата на жакета му до рядката коса на челото му. Все едно, че в мен се взира с гневен поглед каменен блок.
— Не. Разбираш ме погрешно — казва студено. — Не съм им дал Библията за това. Не мисля, че е редно една проста жена от Линкълн да чете и да учи. Не мисля, че е редно да изучава текстове и да размишлява над тях. Нямам желание да подпомагам разбирането ѝ. И съм съвсем сигурен, че тя не бива да проповядва.
Преглъщам малко вино. Виждам, че ръката ми върху чашата е спокойна. От другата страна на краля забелязвам дребното сведено лице на Стивън Гардинър, който чопли вечерята си и напряга слух да ни чуе.
— Вие дадохте Библията на хората — упорствам. — Решението дали желаете да я държат в църквите, за да я четат всички, или искате тя да бъде четена само благоговейно и тихо в по-добрите домове, трябва да бъде ваше. Това е вашият дар, вие ще решите къде да отиде. Но има проповедници, които са чели думите и са ги научили, и ги разбират по-добре, отколкото някои от най-изтъкнатите духовници. А защо е така? Защото не са ходили в колеж да изучават логика, за да измислят ритуали, и да се гордеят с познанието си; обърнали са се направо към Библията и към нищо друго. Това е прекрасно. Ваше величество, благочестивостта на обикновените необразовани хора е нещо прекрасно. А верността им към вас и обичта и към вас също е прекрасна.
Той е поуспокоен.
— Те са ми верни? Не оспорват и властта ми заедно с поученията на църквата?
— Те знаят кой е техният баща — казвам твърдо. — Те са израснали във вашата Англия, знаят, че вие създавате законите, които ги пазят, знаят, че вие предвождате армиите, които защитават страната им, че вие създавате и насочвате корабите, които пазят моретата за тях. Разбира се, че ви обичат като техен свят баща.
Той изсумтява доволно.
— Свят отец? Като папа?
— Като папа — казвам спокойно. — Папата не е нищо повече от епископ на Рим. Той ръководи църквата в Италия. Какво сте вие, ако не най-високопоставеният духовник в Англия? Вие сте върховен глава на Църквата, нали? Вие стоите над всички други духовници, нали? Вие ръководите църквата в Англия.
Хенри се обръща към епископ Гардинър.
— В думите на нейно величество има логика — казва той. — Не мислите ли?
Гардинър успява да се усмихне тънко.
— Ваше величество е благословен със съпруга, която обича начетените дискусии — казва той. — Кой би помислил, че една жена може да изтъква такива доводи? И то пред съпруг, който беше такъв лъв на познанието? Безспорно ви е опитомила!
Кралят нарежда да седя при него след вечеря и аз приемам това като признак на благосклонността му. Доктор Уенди му приготвя сънотворна отвара, докато придворните стоят около него: големият превързан крак на краля стърчи в кръга от загрижени придворни. Стивън Гардинър и старият Томас Хауард стоят от едната страна, дамите ми и аз сме отсреща, сякаш искаме насила да издърпаме стола му от едната страна на другата. За момент поглеждам лицата около съпруга ми, залепените заучени усмивки на придворните, престореното обаяние на всички, и осъзнавам, че всички са неспокойни като мен, всички са уморени като мен. Всички чакаме кралят да сложи край на тази вечер, да освободи всички ни за през нощта. Всъщност някои от нас чакат по-траен покой. Някои го чакат да умре.
Който спечели битката за непостоянното внимание на краля сега, ще спечели влияние при следващото царуване. Към когото той прояви благосклонност сега, ще наследи висок пост, когато Едуард се възкачи на престола. Съпругът ми описа пред мен тези хора като кучета, очакващи благоволението му, но за пръв път виждам това с очите си, и зная, че съм едно от кучетата. Бъдещето ми зависи от неговото благоволение, също както зависи и тяхното, а тази вечер не мога да бъда сигурна, че разполагам с него.
— Много ли е силна болката? — пита го тихо доктор Уенди.
— Непоносима е! — процежда кралят. — Доктор Бътс никога нямаше да я остави да се усили толкова.
— Това сигурно ще помогне — казва доктор Уенди и му подава една чаша.
Кралят нацупено я поема и я пресушава на един дъх. Обръща се към един паж:
— Захаросани плодове — нарежда рязко. Момчето се втурва към бюфета и изважда поднос с подсладени плодове, захаросани сливи, карамелизирани ябълки, марципан и сладкиши. Кралят взема една шепа и ги смачква с прогнилите си зъби.