Обединени от божества

— Войнико! — повика го тя.

Старецът се приближи.

— Никой не ме е наричал така от известно време, милейди — отвърна той.

— Веднъж на служба, винаги на служба. Имам задача за теб.

Очите му се разшириха, когато видя лицето й.

— Вие сте генералът. Генерал Телоран. Думи не ми стигат да изразя каква чест е за мен! — възторжено изрече той. — На младини бях сред кандидатите за служба сред неповторимите ви Елитни! Това беше преди тресорските свини да ми скапят крака! Искам да знаете, че не минава нощ, в която да не проклинам името на онзи капитан от Подронието, отнел ви толкова много от тях.

Тригора вдигна пръст, за да прекрати пороя боготворене.

— Отбелязано и оценено, войнико, но съществува въпрос от неизразима военна важност, изискващ бързина, тактичност и дискретност — особено последното. Знаеш ли странноприемницата на няколко пресечки разстояние?

— Бирницата на Палин?

— Именно — отвърна тя — След миг ще отведа там затворник за разпит. Иди и се погрижи да ме очаква подходяща стая, когато пристигна. Масивна врата, ключалки от вътрешната страна, без прозорци. Ще влезем през задния вход. Пътят до стаята трябва да е свободен от любопитни очи.

— За мен е чест отново да служа на короната, генерале — отвърна той, обръщайки се и поемайки с цялата бързина, която можеха да му предоставят раняваните нозе.

Тригора бързо се оттегли обратно в алеята. Създанието стоеше в сенките. Липсата на неестествена аура около него показваше, че за момента бе спокойно.

— Когато ти кажа, бързо и тихо ще прекосим пътя и ще влезем в отсрещната алея. Тогава ще те отведа до една стая. Ще мълчиш, докато не ти кажа да говориш — напъти Тригора.

Айви кимна. Докато генералът напрегнато изчакваше старецът да извърши заръчаното, не откъсваше очи от Айви. Създанието неспокойно пристъпваше от крак на крак, вперило поглед в отсрещната алея. Все така притискаше кутията към гърдите си. Минаха още няколко мига.

— Защо чакаме? — прошепна Айви.

— Потърпи. Ако тръгнем прекалено рано, пътят няма да е чист — каза Телоран.

Айви кимна. След малко Тригора прецени, че е минало достатъчно време.

— Сега — нареди тя.

— Още не. Изчакай — отвърна Айви шепнешком.

— Казах… — започна да я мъмри елфът.

Айви не й обърна внимание, оттегляйки се по-навътре в сенките. Миг по-късно Тригора също чу хрущящите стъпки, които чувствителните уши на Айви бяха доловили. Генералът на свой ред се отдръпна. Едър мъж с парцаливи дрехи премина тежко, влачейки алебарда с прикрепен към острието кристал. Поспря за кратко пред алеята.

— Познавам го — почти беззвучно произнесе Айви. Гласът й потрепваше, припламна синя светлина.

— Спокойно — предупреди Телоран.

Тромавата фигура отмина. Елфът проследи изчезването й. Епидим. Късметът я бе изоставил по-рано от желаното. Внезапно долови движение край себе си. Айви се стрелна. Наместо да вика подире й думи, които неизменно биха били игнорирани и привлекли Епидимовото внимание, Тригора задържа дъха си и се замоли създанието да бе усвоило някои от проклетите умения за прикриване на Лейн. Дълги, грациозни стъпки, намиращи стабилна опора в земята въпреки хлъзгавината на калдъръма. Скоро бе потънала дълбоко в отсрещната алея.