Отсенки от себе си

Щом тълпата изрева одобрително, Арадел изблъска МеЛаан в ръцете на двама ефрейтори, които изчакваха наблизо. Изглеждаха напълно смаяни. В действителност самият Арадел изглеждаше малко зашеметен от онова, което току-що бе сторил.

— Пречисто Съхранение — възкликна тихо Реди, като оглеждаше развълнуваната тълпа. — Ще си организират линчуване.

— Не — каза Мараси. — Няма.

— Откъде си сигурна?

— Защото е по-лесно една река да влезе в русло, отколкото да бъде преградена, Реди — отвърна тя.

Можеше и да се получи. Нямаше големи надежди, че ще задържат лордовете и дамите, които Арадел искаше да арестува, но самият губернатор… С тези писма и вживяната в ролята му МеЛаан. Да, това наистина можеше да се получи.

Тя пусна усмирителката:

— Свободна си; махай се от тук. И предай на Костюма, че е най-добре да си вземе удължен отпуск по време на онова, което се задава.

Уакс прекоси моста с накуцване. Животът го беше научил никога да не подценява врага, когото си мисли, че е повалил. Притиснал едната си ръка към кървящия крак, не свали оръжие от гърчещата се фигура, докато не прибра пистолета и. След това се отпусна на здравото си коляно и я преобърна, за да се убеди, че не укрива друго оръжие.

Откри, че от очите и се стичат сълзи. Смесваха се с капещата кръв от раната от куршума.

— Той отново е в главата ми, Уакс — прошепна разтреперано тя. — О, Гибел, в главата ми е. Превзема ме. Няма да се върна пак при него.

— Тихо — каза Уакс, като вадеше втория пистолет на кръста й и го хвърляше настрани. — Всичко е наред.

— Не — проплака тя, като улови ръката му. — Не, не е. Няма да стана пак негова. Накрая ще бъда себе си!

Треперенето и се усили, а тялото и подскочи, без да изпуска ръката му. Той се намръщи, щом тя вдигна глава напред и срещна очите му, ридаеща и разтреперана. Разтърсвана от конвулсии.

— Какво правиш? — попита остро той.

— Умирам. Решихме го! Повече няма да паднем. Намерихме път навън — вече не успяваше да задържи очите му и падна назад в спазми. Зениците и се разшириха бързо, а кожата й затрепери върху костите.

Уакс наблюдаваше ужасено. Стисна ръката и. Нямаше пулс. Наистина умираше. Самоубиваше се.

Можеше ли да я спре?

И защо да го е грижа? Тя бе сериен убиец. Заслужаваше края си. В действителност и съчувстваше. Нека последва този път, вместо да страда под контрола на Хармония. Колебливо, но почувствал, че повече не може да направи нищо за бедното създание, той я вдигна и притисна към себе си. Нека умре в нечии ръце. Отвращаваше го, след всичко, което беше направила. Но, по дяволите, така бе правилно.

Кървящата обърна глава към него и изражението и омекна, когато се разтърси и усмихна през окървавените си устни:

— Не по… Не по-малко изненадващ сте от танцуващо магаре, господин Шалче.

Уакс усети, че изстива.

— Откъде си чула това? Откъде знаеш тези думи?

— Мисля, че те обичах дори в онзи ден — каза тя. — Наемен блюстител. Толкова нелеп, но така… открит. Не се опитваше да ме спасиш, но пък все опитваше да ме впечатлиш… Решителен лорд.