![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
Спря.
Дали беше от параноята, която чувстваше през целия ден? Дали от усещането, че я следят?
Тя бързо огледа наоколо — малкото минувачи, прозорците на близките жилищни сгради и магазинчета… Не видя обаче нищо подозрително. Никой не й обръщаше внимание.
Отново понечи да натисне звънеца, но отдръпна ръката си.
Нещо не беше както трябва…
Какво?
Сега разбра. Не беше проблемът в чувството, че някой я следи — проблемът беше в миризмата. Изведнъж си даде сметка какво надушва — плесен. Миришеше на плесен, цялата къща, пред която стоеше, издаваше тази миризма.
Дали беше съвпадение?
Сакс безшумно слезе по стълбите и заобиколи по калдъръмената пътека отзад. Сградата беше огромна — с тясна фасада, но дълга. Тя се приближи до един прозорец. Беше закрит с вестник. Огледа цялата задна страна на къщата и наистина, всички прозорци бяха облепени. Спомни си думите на Тери Добинс: И стъклата на прозорците сигурно са боядисани в черно или са облепени. Той иска да се изолира от външния свят…
Сакс бе дошла само да потърси информация — не беше възможно това да е къщата на обект 522, уликите не съвпадаха. Сега обаче бе сигурна, че са грешили — без съмнение това беше скривалището на убиеца.
Амелия посегна към телефона си, но изведнъж чу шум по пътеката отзад. Бързо се завъртя и посегна към пистолета си. Но преди да го хване, нещо я удари. Тя се блъсна в стената на къщата. Полузашеметена, падна на колене.
Задъхана, погледна нагоре и видя суровите очи на убиеца, ръждивото острие на бръснача, спускащ се към гърлото й.
43
— Команда, набери Сакс.
Телефонът й обаче се включи на гласова поща.
— По дяволите, къде е? Намерете я… Пуласки? — Райм се завъртя с инвалидната количка и погледна младежа, който говореше по телефона. — Какво става с Карпентър?
Младежът му даде знак да почака. След малко затвори.
— Най-накрая се свързах със секретарката му. Карпентър си е тръгнал рано, трябвало да свърши нещо. Вече сигурно се е прибрал вкъщи.
— Искам някой да отиде там. Веднага!
Мел Купър изпрати съобщение на Сакс по пейджъра, после се опита да се свърже с нея по джобния й компютър.
— Нищо.
Обади се още на няколко места и пак обяви:
— Не. Не мога да я намеря.
— Да не би Пет-двайсет и две да й е изключил телефона? Като нашето електричество?
— Не, казаха ми, че не е изключена. Апаратите й са дезактивирани — счупени или с извадени батерии.
— Какво? Сигурни ли са?
Страхът започна да го завладява.
Отвън се позвъни и Том отиде да отвори.
Лон Селито, с размъкната риза и запотено лице, влезе в стаята.
— Не могат да направят нищо, за да ме възстановят на работа. Ставало автоматично. Дори да си направя друг тест, ще бъда отстранен, докато не ме разследват. Проклети компютри. Обадих се в „Пъблик шуър". Казаха, че „щели да погледнат". Нали знаеш какво означава? — Погледна Пуласки. — Какво стана с жена ти?
— Още е в ареста.
— По дяволите!
— Обаче това не е всичко.
Райм разказа на Селито за Броктън, Уиткъм, Глен и Отдела за законов надзор към Службата за национална сигурност.
— Мамка им. Никога не съм чувал за такъв отдел.
— Искат да прекратим разследването, поне що се отнася до ССД. Има обаче по-голям проблем. Амелия е изчезнала.
— Какво?
— Така изглежда. Не знам какво е направила, след като се прибра вкъщи. Не се обади… Ох, Бога ми, нямаше ток, телефоните не работеха. Мел, провери гласовата поща. Може да се е обаждала.
Купър набра номера. Сакс наистина се беше обаждала. Казваше обаче само, че отива да провери една следа. Нищо повече. Искаше Райм да й се обади, за да му обясни.
Той тревожно затвори очи.
Следа…
Къде водеше? Към някой от заподозрените? Той погледна таблицата.
Андрю Стърлинг, президент, управителен директор: алиби — на Лонг Айлънд, проверено. Потвърдено от сина му; алиби за убийството в гробището (според присъствения лист е бил в офиса);
Шон Касъл, началник отдел „Маркетинг и продажби няма алиби;
Уейн Джилеспи, директор на Технически отдел: няма алиби;
Самюел Броктън, директор на отдел „Законов надзор": алиби — от хотела потвърждават, че е бил във Вашингтон;
Питър Арлонсо-Кемпър, директор „Личен състав": алиби — с жена си, потвърдено (пристрастна);
Стивън Шредер, главен техник, дневна смяна: бил е на работа (според присъствения лист);