![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, не!
Уиткъм се засили напред с глава и Пуласки, спомняйки си ужаса от удара с бухалката по челото му преди години, се дръпна инстинктивно. Това даде възможност на убиеца да го изблъска, да измъкне служебния Глок на полицая от колана си и да го насочи към главата му.
Така единственото, което оставаше на Пуласки, бе да отправи молитва към Бог и да си представи лицата на жена си и децата си, за да ги отнесе на небето.
Най-сетне токът дойде и Купър и Райм бързо се захванаха да анализират уликите от убийството на Джо Малой. Бяха сами в лабораторията; Лон Селито беше в центъра, за да се опита да отмени заповедта за отстраняването си от работа.
На снимките от местопрестъплението не се виждаше нищо съществено, веществените улики също не вършеха работа. Отпечатъкът от обувка със сигурност беше на обект 522, същият като онзи, който бяха намерили по-рано. Фрагментите от листа бяха от стайни растения — фикус и аглаонема. Микроследите бяха почвени частици с неустановен произход, пак прах от Близнаците и бяло вещество, което се оказа суха сметана „Кофимейт". Тиксото беше обикновено, не можеше да бъде проследено до източника.
Райм се изненада от количеството кръв. Спомни си за определението на Селито за капитана.
Той е Дон Кихот…
Въпреки че сам проповядваше абстрахиране от трагедията, мисълта за смъртта на Малой — и за жестокия начин, по който беше убит — силно смущаваше Райм. Гневът му също растеше. А с него и безпокойството му. На няколко пъти поглежда към прозореца, сякаш очакваше обект 522 да ги нападне в този момент, въпреки че беше накарал Том да заключи всички врати и прозорци и да включи охранителните камери.
УБИЙСТВО НА ДЖОУЗЕФ МАЛОЙ:
* Работна обувка „Скечърс", номер 44;
* Листа от стайни растения: фикус и аглаонема;
* Пръст, неустановен източник;
* Прах от взривяването на Международния търговски център;
* Суха сметана „Кофимейт";
* Тиксо, обикновено, неустановим източник.
— Запиши растенията и сухата сметана при действителните улики, Мел.
Лабораторният специалист отиде при дъската и добави двете неща в таблицата.
— Не е много. По дяволите, нямаме почти нищо.
Райм се сепна. На вратата отново се почука. Том отиде да отвори. Мел Купър се отдръпна от бялата дъска и посегна към малкия пистолет на кръста си.
Посетителят обаче не беше обект 522. Беше инспектор от нюйоркската полиция — Хърбърт Глен. Мъж на средна възраст. Носеше евтин костюм, но обувките му бяха излъскани до блясък. От коридора се чуха гласове на още няколко души.
След като се представи, Глен каза:
— За съжаление нося лоши новини за един от хората, с които работите.
За Селито? За Сакс? Какво беше станало?
Глен продължи с монотонен глас:
— Казва се Рон Пуласки. Работите с него, нали?
О, не.
Новобранецът…
Пуласки — мъртъв, а жена му и бебето — в бюрократичния ад на системата за лишаване от свобода. Какво щеше да прави?
— Кажете ми какво е станало!
Глен погледна назад и махна на други двама да влязат в стаята — мъж с прошарена коса и тъмен костюм и по-млад по-нисък, облечен по подобен начин, но с, голяма превръзка на носа. Инспекторът ги представи: Самюел Броктън и Марк Уиткъм, служители в ССД. Райм забеляза, че Броктън е в списъка на заподозрените, макар че имаше алиби за убийството в неделя. Уиткъм беше заместник-началник на отдел „Законов надзор".
— Кажете ми какво е станало с Пуласки!
Инспектор Глен продължи:
— За голямо съжаление…
Мобилният му телефон иззвъня и той вдигна. Докато говореше приглушено, погледна Броктън и Уиткъм. След няколко минути затвори.
— Какво е станало с Пуласки? Искам да знам!
Навън се позвъни и след малко Том и Мел Купър въведоха още двамата души в лабораторията. Единият носеше служебна карта на агент от ФБР, другият беше Рон Пуласки, с белезници.
Броктън посочи един стол и агентът от ФБР накара младия полицай да седне там. Пуласки очевидно бе уплашен, също целият в прах, опръскан с кръв, но не личеше да е ранен. Уиткъм също седна и предпазливо опипа носа си. Не смееше да погледне никого.
Самюел Броктън показа служебната си карта.
— Аз съм агент от Отдела за законов надзор към Службата за държавна сигурност. Марк е мой помощник. Вашият човек нападна федерален агент.