Пето авеню [bg]

Той взе такси до една пътническа агенция на Трето авеню.

— Трябват ми два билета до Мадрид. Довечера, нощен полет.

Агентката, жена на средна възраст с боядисана червена коса и невъзможно дълги мигли, затрака на клавиатурата.

— Ще ви излезе скъпо — предупреди тя. — И трудно. Всички самолети вероятно да са заети…

— Цената не ме интересува — отвърна Майкъл. — И не е задължително полетът да е за Мадрид. Може да е за където и да било в Европа, но трябва да е за тази нощ, след полунощ.

— След полунощ — повтори жената. — Ясно. Една секунда…

Майкъл погледна през огромните прозорци на агенцията, видя туристи и забързани бизнесмени, добре облечени жени с торби за покупки, бездомник, тикащ ръждива количка. Спокати не се виждаше никъде.

— За Мадрид всичко е заето — съобщи жената. — Същото се отнася за Лондон и Париж. Ходили ли сте в Милано?

— Няколко пъти — отвърна Майкъл. — И страшно ми харесва, особено през лятото. Защо не проверите?

Пръстите й полетяха по клавиатурата. Майкъл отново погледна навън и този път видя жена, която стоеше облегната на една пощенска кутия и преглеждаше вестник. Стори му се позната, сякаш я беше виждал и преди. Но не можеше да си спомни къде.

— Готово — обяви агентката. — Мога да ви запазя две места първа класа за Милано.

Майкъл се намръщи. Наведе се напред и продължи да наблюдава жената на улицата.

— Кога излита самолетът? — попита той.

— В нула часа и трийсет и четири минути.

Майкъл бръкна за портфейла си. Жената на улицата пусна вестника в кошчето за боклук и извади мобилния си. Започна да набира номер. Погледна към него. Погледите им се срещнаха и тя небрежно се извърна.

Майкъл се сепна — познаваше това лице. По-рано, когато двамата с Лиана излязоха от апартамента да спрат такси, същата жена вървеше към тях с вестник под мишницата. Беше ги погледнала, докато се разминаваха.

Тогава Майкъл си беше помислил колко поразително красива е — тъмнокоса, с класически европейски черти. Сега го побиха ледени тръпки от страх, че тя работи за Спокати.

Обърна се към агентката. Сърцето му вече биеше бясно.

— Колко струват билетите? Бързам.

Жената му каза.

— Ще ми трябва името ви — добави тя. — Както и името на човека, с когото ще пътувате.

— Пътувам със съпругата си — каза Майкъл, докато й подаваше парите. — Господин и госпожа Майкъл Раян.

Той отново погледна навън и с изумление откри, че жената е изчезнала. Стана, отиде до витрината и я затърси в тълпата на улицата.

От нея обаче нямаше и следа. Сякаш се беше изпарила.

— Случило ли се е нещо, сър?

Майкъл бе обзет от ужас. Обърна гръб на витрината и погледна обърканата агентка, която вече беше сложила разписките за електронните им билети в плик.

— Всъщност, да — каза той.

Отиде до бюрото й, прибра билетите, отвори портфейла си и извади сто долара.

— Ако имате друг изход, тези пари са ваши.