Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Опитахте вкуса на леда! — продължаваше Белгарат. — Сега опитайте и огъня! Поклонничеството ви пред фалшивия демон обиди Господаря на ада. Вашето наказание за това ще бъде да се печете във вечен огън. — Възрастният мъж пак размаха тоягата си и в центъра на приближаващия се към брега ураган се появи червеникаво сияние, което запълзя към брега на езерото. Обвитата в черен дим жарава започна да расте, обхвана цялото пространство над хоризонта и не след дълго погълна изцяло млечнобелия ураган. В същия миг фигурата, състояща се от ослепителни пламъци и въртящи се в бесен шемет късове лед, протегна огромните си ръце над тълпата и изрева оглушително. Ледът се разби на хиляди невидими парчета и сега тялото й бе изплетено единствено от бушуващ огън. От устата и ноздрите й изхвърчаха огнени езици, а водата на езерото под краката и започна да свисти, изпарявайки се на гъсти облаци. От брега я деляха броени метри.
Гигантската фигура, изтъкана от огън, протегна огромната си ръка и постави отворената си длан върху олтара. Напълно спокоен, Белгарат стъпи върху нея и илюзорният образ, създаден от самия него, го издигна високо във въздуха.
— Неверници! — извика вълшебникът оглушително. — Пригответе се да понесете гнева на Господаря на ада. Той ще се изсипе върху ви, защото се кланяхте пред фалшив идол!
Сред множеството каранди се разнесоха ужасяващи стонове, последвани от страшни писъци, защото огненото чудовище протегна пламтящите си ръце към тях. Миг след това всички побягнаха, обзети от неописуем ужас.
В този момент, сигурно защото Белгарат беше съсредоточил волята си изцяло върху огнената ръка, гролимът успя да разкъса невидимата преграда и понечи да избяга, скачайки от платформата.
Ала Гарион беше на поста си. Той вдигна ръка и я опря в гърдите на бягащия гролим, след това замахна с другата и я стовари върху главата му.
Фалшивият пророк се свлече на земята и Гарион почувства удовлетворение, макар че не можеше да си обясни точно коя е причината за обзелото го задоволство.
22.
— Коя гемия искаш да откраднем? — попита Силк, докато Гарион оставяше изпадналия в безсъзнание гролим на кея.
— Защо питаш мен? — отвърна му той, притеснен от това „откраднем“.
— Защото ти и Дурник ще я управлявате. Аз въобще нищо не разбирам от лодки и кораби.
Гарион заоглежда вързаните лодки и гемии.
— Какво ще кажеш за ей тази? — попита дребният драснианец и посочи една доста широка гемия с чифт очи, нарисувани от двете страни на носа.
— Бордовете не са достатъчно високи — отговори Гарион. — Конете са много тежки, ватерлинията доста ще се вдигне.
— Ти ги разбираш тези работи — рече Силк и повдигна рамене. — Приказките ти звучат също тъй убедително като тези на Барак или Грелдик. — Изведнъж драснианецът се ухили. — Да знаеш, досега не съм крал нищо толкова голямо, затова го приемам като истинско предизвикателство.
— Не ми е приятно, че използваш думата „кражба“. Не можеш ли да кажеш, че просто я взимаме на заем?
— Да не би да възнамеряваш да я докараш обратно тук, след като си свършим работата?
— Не.
— В такъв случай „кражба“ си е напълно подходяща дума. Ти си експертът по корабоплаване, но аз съм истинско светило в областта на обирите.
— Хайде да се качим на ей онази и да я разгледаме по-подробно! — предложи Гарион и посочи една гемия, боядисана в отвратителен зелен цвят.
— Прилича на вана за къпане.
— Не ни трябва състезателна лодка — рече Гарион и скочи на палубата на гемията. — Достатъчно е широка за конете, бордовете са достатъчно високи, за да не потъне под тежестта на товара. Малко е груба, наистина — отбеляза той, след като огледа такелажа — но двамата с Дурник сигурно ще се справим.
— Провери да не би да тече — подхвърли Силк. — Никой не би боядисал гемията си така, ако тя не тече като решето.
Гарион слезе в трюма и провери корпуса. Когато се върна на барда, вече беше взел решение.
— Вземаме я.
— Думата, която трябва да използваш, Гарион, е „откраднем“.
— Добре — въздъхна кралят на Рива. — Ще я откраднем, щом това те прави щастлив.
— Просто се опитвам да бъда точен.