Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Започваш да ръждясваш — отбеляза тя, след като двамата с общи усилия успяха да смъкнат ризницата и посочи няколко червеникави петна върху подплатената ленена туника, която Гарион носеше отдолу.
— Това е един от недостатъците на воинските доспехи — рече Гарион.
— Да, както и миризмата — добави Се’Недра и сбръчка нос. — Трябва да се изкъпеш, Гарион.
— Ще се опитам да намеря време за това в близките дни — обеща й той, след това облече дрехите, които Силк беше откраднал, и попита: — Как изглеждам?
— Като някой варварин — отвърна тя.
— Точно това исках в общи линии.
— За теб не откраднах шапка — рече Силк на Белгарат. — Реших, че може би ще предпочетеш да носиш пера.
— Ние, могъщите магьосници, винаги обичаме да се кичим с пера — съгласи се Белгарат. После погледна към конете и продължи: — По-добре да слезем пеша. Щом се вдигне шум и олелия, конете най-вероятно ще се уплашат и ще побягнат. Ще се върнем скоро — увери той Поулгара и на останалите, които нямаше да дойдат с тях, и после с уверена стъпка излезе от долчинката, следван по петите от Силк и Гарион.
Тримата изкачиха хълма и се спуснаха към насъбралото се край брега човешко множество.
— Техният магьосник все още не се вижда — рече Гарион.
— Те винаги обичат да поставят на изпитание търпението на публиката си — обясни Белгарат. — Според тях това изостря до краен предел очакването на тълпата и засилва желанието й за поредното чудо.
Денят беше топъл и докато вървяха по склона, отвратителната миризма от дрехите им ставаше все по-силна. Въпреки че съвсем не изглеждаха като каранди, хората, към които се присъединиха тихомълком, не им обърнаха никакво внимание. Погледите на всички бяха приковани в една платформа, върху която се издигаше голям олтар от греди. Зад него стърчаха увенчани с човешки черепи колове.
— Откъде ли си намират толкова много черепи? — прошепна Гарион.
— Навремето карандите бяха ловци на глави — отвърна драснианецът. — Но ангараките забраниха този обичай и сега хората по тези места просто се промъкват нощем и разравят гробовете. Съмнявам се, че днес може да се намери непокътнат скелет в цяла Каранда.
— Да се приближим до олтара! — измърмори тихо Белгарат. — Не ми се ще да се блъскам из тълпата, когато всичко това започне.
Неколцина фанатици с мазни коси понечиха да възразят, че ги избутват, но само един поглед към Белгарат и ужасните фигури, които Поулгара беше нарисувала на лицето му, ги убеди, че пред тях стои магьосник с ужасяваща мощ и че може би е по-добре да си замълчат.
Точно когато тримата се добраха до празното пространство пред платформата. От портата на рибарското селце излезе мъж, облечен в черни одежди на гролим, и без никакво колебание се отправи към олтара.
— Мисля, че това е нашият магьосник — прошепна Белгарат.
— Този гролим? — изненада се Силк.
— Да видим какво е наумил.
Облеченият в черно гролим стигна платформата, застана пред олтара, вдигна ръце към небето и заговори на език, който беше напълно неразбираем за Гарион. Думите му биха могли да бъдат както благословия, така и проклятие, но със сигурност накараха тълпата да притихне. Много бавно гролимът отметна качулката си и позволи на черната си одежда да падне върху платформата. Под нея носеше само бедрена препаска. Главата му беше обръсната и цялото му тяло беше покрито с татуировки.
Силк потрепери и промърмори:
— Сигурно много го е боляло, докато го изпишат така.
— Всички да се приготвят! Сега ще видите лицето на вашия бог — обяви гролимът с гръмотевичен глас, наведе се и започна да рисува някакви знаци върху платформата.
— Така си и мислех! — рече Белгарат. — Кръгът, който нарисува, не е завършен. Ако наистина искаше да призове демон, нямаше да допусне такава грешка.
Гролимът се изправи и започна да реди плавно и отмерено словата на своето заклинание.
— Много е внимателен — отбеляза Белгарат. — Съвсем съзнателно пропуска някои ключови фрази — очевидно никак не му се ще да призове случайно някой истински демон. Чакайте! — изрече лаконично възрастният мъж. — Ето, започва се!
Гарион също почувства приток на сила, докато гролимът съсредоточаваше волята си. След миг кралят на Рива чу и познатия съскащ шум.
— Вижте повелителя на демоните Нахаз! — изкрещя татуираният гролим.
В този миг на подиума проблесна светкавица, удари гръм и от облак с миризма на сяра се появи изтъкана от мрак фигура. Размерите й не надвишаваха тези на обикновен човек, но поради някаква незнайна причина фигурата на привидението изглеждаше твърде внушителна.