Лесни за убиване

— Кога?

— Преди два часа. Не пожелаха да ми кажат каквото и да било.

— Няма нищо за казване. Сметките ми с тях са уредени.

Тя кимна.

— Значи най-накрая им даде каквото искаха. — Тя замълча за миг, после попита: — Ще те призоват ли като свидетел? Ако има дело?

Той поклати глава.

— Няма да има дело.

Тя кимна.

— Само погребение, нали?

— Няма живи роднини, това е.

Тя замълча замислено, сякаш трябваше да го попита нещо много важно.

— Кажи ми как се чувстваш след всичко това. С една дума.

— Спокоен — каза той.

— Би ли го направил отново? При същите обстоятелства?

Сега той се замисли.

— При същите обстоятелства ли? Без да ми мигне окото.

— Трябва да замина на работа в Лондон — каза тя. — За две години.

— Разбрах — отвърна Ричър. — Старецът ми каза. Кога заминаваш?

— В края на месеца.

— Не искаш да дойда с теб.

— Ще съм много заета. Екипът там е малък, а работата е много.

— И градът е цивилизован — добави той.

Тя кимна.

— Да, така е. Би ли искал да дойдеш?

— За цели две години? Не. Но мога да идвам при теб от време на време.

Тя се усмихна.

— Би било добре.

Той не каза нищо.

— Ужасно е — каза Джоди след малко. — Не можех да живея без теб в продължение на петнайсет години, а сега откривам, че не мога да живея с теб.

— Знам — отвърна той. — Вината е изцяло моя.

— И ти ли изпитваш същото? — попита го тя.

Той я погледна.

— Предполагам.

— Разполагаме с времето до края на месеца — отбеляза Джоди.

Ричър кимна.