Завинаги в твоята прегръдка

— Жена ти е много красива, а ти не си вземал почивка откакто си дошъл. Мислех си, че ще предпочетеш да останеш в града и да тренираш войските тук.

— Зимата наближава, а ако отложим всичко за напролет, може и да не намерим Ладислас. Ще трябва да изготвим план и да подготвим хората. Искам този път да изпипаме нещата. Не трябва да оставяме нищо на случайността.

— Щом твърдо си решил да тръгваш, ще трябва да изпратим някой съгледвач да потърси лагера на Ладислас.

— Вече помислих за това. Захар е може би най-подходящият. Той намрази Ладислас, откакто разбойникът открадна сестра му миналата година.

— Как все пак ги е открил княз Тарасов?

— Ладислас е разпространил в града и околностите вестта, че ме търси. И хоп!, княз Тарасов е откликнал на призива, когато е решил да ме отстрани от пътя си. Каквото и да ги свързва, останах с впечатлението, че не са особено добри приятели.

— Като си помисля как те преби, имаше късмет, че госпожа Зиновия изпрати прислужницата си в Кремъл да повика майор Некрасов на помощ.

Тирон бе смаян. Кога Зиновия е успяла да изпрати Али с подобна мисия?

— Кога е станало това?

— Майор Некрасов ми каза, че именно Али му съобщила, че си в беда. Старицата май е била в двореца на Тарасови, когато бандитите те мъкнели към конюшнята.

Тирон се засмя и поклати глава, все още объркан от разкритието на капитана.

— В такъв случай трябва да благодаря на Али. Досега тъй и не можах да разбера как всъщност се отървах и как цар Михаил и майор Некрасов пристигнаха тъкмо когато имах най-голяма нужда от тях.

— Али казала на майора, че господарката й я е изпратила да го повика и че ти си в голяма опасност. — Григорий потърка твърдата четина, която покриваше брадичката му и погледна въпросително командира си. Но как е могла госпожа Зиновия да се окаже в двореца на Тарасови, когато всички мислехме, че лежи болна тук? Поне княз Жерков е останал с такова впечатление.

Григорий зачака отговора на полковника, макар той внезапно да се съсредоточи върху непокорния възел на превръзката си.

Тирон нехайно повдигна вежди.

— Може би не е била в спалнята си, както е мислел княз Жерков. Може би е била с Али у Тарасови.

Григорий предпазливо сниши глас, опитвайки се да научи нещо повече.

— Болярката е била с теб, нали?

Тирон се намръщи и като хвана бинтовете, рязко ги дръпна.

— Дори да беше така, Григорий, мислиш ли, че щях да ти кажа?

— Независимо дали ще го направиш или не, приятелю, отговорът ти ще си остане между нас. Знаеш това.

Тирон не искаше да посрамва Зиновия, независимо че се бе подиграла с чувствата му.

— Да не мислиш, че щях да се хваля с подобен подвиг? Дамата е моя жена.

— Цар Михаил настояваше да застанете възможно най-бързо пред олтара — добави с усмивка Григорий. — Какво всъщност стана?

Тирон театрално въздъхна.

— Съмнявам се, че някога ще станеш майор, ако не се научиш да пазиш въпросите за себе си.

Григорий се засмя на шегата и продължи със своите предположения.

— Е, приятелю, не те познавам като лъжец, затова съм склонен да предположа, че княз Тарасов и Ладислас са те хванали по бели гащи и са наредили да те нашибат с камшик. И щом Али е била изпратена да повика майор Некрасов, значи са хванали госпожа Зиновия с теб. А щом са те накарали да се ожениш за нея насила, тогава мога да разбера защо беше тъй зле настроен към нея вчера.