Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
Не го напускаше мисълта, че Зиновия беше съкровище, за да се добере до което бе положил невероятни усилия, но без нейните кроежи можеше тъй и да не докосне. Вместо да се възмущава от коварството й, може би трябваше да оцени факта, че тя беше проявила достатъчно ум и твърдост, за да разруши плановете на настойниците си да я омъжат за княз Владимир. Знаеше, че би понесъл много трудно загубата, ако я бяха принудили да се омъжи за стареца. Следователно не беше ли по-разумно да спре да се прави на оскърбен младоженец и да благодари на съдбата си, че сега може да я нарече своя жена?
Прекрасно знаеше, че под царствената си външност Зиновия крие всичко, за което един мъж би могъл да мечтае. Тя беше красива, страстна, остроумна и чаровна. Трудно му бе да си представи, че би могла да омръзне на мъжа си, дори и той да остарееше до нея като княз Владимир и тя да му роди толкова синове. Затова изглеждаше доста глупаво да отвръща лице от щедрите дарове, с които го бе затрупала съдбата и да пренебрегва техния брак.
Но той сам се беше похвалил пред царя, че ще се държи далеч от Зиновия и не биваше да нарушава думата си. Внимателно се освободи от нежната хватка на кадифените бедра и се измъкна от леглото. Скочи на крака и веднага съжали за непредпазливостта си. Главата му експлодира от болка. Като притисна ръце до пулсиращите си слепоочия, той внимателно опипа черепа си и изчака, докато болката поспадна до поносими граници. Сетне, олюлявайки се, отиде в гардеробната и наплиска със студена вода лицето и рамене си. Напъха дългите си крака в прилепнали бричове и тъй като днес не бе на служба, си сложи цивилни дрехи. Върна се при леглото и си позволи още веднъж да огледа Зиновия с възхищение, сетне вдигна завивките от пода и грижливо я зави.
Тирон слезе по стълбата и помоли един минаващ прислужник да го упъти. За негов късмет това се оказа един от хората, които покойната болярка Елинор Зенкова бе научила на английски. Докато го съпровождаше до банята, старият слуга явно нямаше нищо против да си припомни езика.
— Жена ви дойде тук като дете. Ама колко беше хубава! И майка й също! Момчетата все тичаха след госпожица Зиновия, но тя не им обръщаше внимание. Повече я интересуваха науките и пътешествията със семейството й. Каквото си наумеше, това правеше.
— Нищо не се е променило — сухо отбеляза Тирон.
Слугата се захили.
— Май много прилича на болярката Андреевна. И двете могат да завъртят главата на мъжа. Поне, милорд, няма да скучаете до края на живота си.
— Именно това ме безпокои най-много! Колко дълго ще издържа да съм женен за дамата!
В къщата вече бяха плъзнали слухове за сблъсъка между полковника и княз Владимир, така че старият прислужник не се изненада от забележката на младоженеца.
— Дори няколко години ще са ви достатъчни, сър — увери той англичанина със закачлив блясък в очите, сетне отвори вратата. — Ето я и банята, господин полковник. Пожелавам ви приятно къпане.
Тирон слезе и видя, че много от приятелите му са вече вътре, след като бяха будували цяла нощ. Бяха го изпреварили поне с един час и го посрещнаха с дружен рев и закачки защо е закъснял толкова. Тирон болезнено се намръщи при шумните им крясъци, но те само се развеселиха още повече от гримасата му.
Григорий се приближи с кърпа, усукана около кръста, и подаде на командира си чашка водка.
— Това ще облекчи донякъде болката.
— Или ще ме вкара в гроба — простена Тирон. Гаврътна чашката и потръпна от отвращение, като се кълнеше в себе си, че за в бъдеще ще внимава повече с тази напитка. Името скоросмъртница според него беше твърде слабо определение.
— Какво стана? — попита подполковник Уолсуорт и посочи превръзките по гърдите и ръката на Тирон. — Какво ти е направила жена ти? Заби нокти в гърба ти или се опита да те задържи?
Тирон махна с ръка при неприличните подмятания на офицера.
— Едуард, спести ми шегите си, защото не съм във форма да ги слушам и мога да стана отмъстителен.