Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
Трябваше да се възползва от неповратливите движение на Върховния княз и се изненада, когато Рьолстра продължи да напада, въпреки раната, нанесена в рамото му от ножа на Роан. Рьолстра усети с изненада режеща болка в ребрата си, извъртя се настрани да избегне удара на младия княз и долови откъм леглото ужаса в неистовото дишане на Шонед. Замахна стремително с крак към Роан и изби ножа от ръката му, който полетя и падна някъде в сенките. Младежът се дръпна назад, прехапал устни, за да не изстене от болка в ударената ръка. Рьолстра отстъпи назад и се разсмя, взрян в младежа, който се бе подпрял на едното си коляно.
— Как го искаш — веднага, право в сърцето? — попита великодушно Върховният княз. — Или може би бавно, през гърлото, за да се порадвам на кръвта, с която си отива животът ти?
В този миг Роан извади нож от левия си ботуш. Никой не го бе учил на това, но младежът знаеше, че може да бъде много ефективно. Рьолстра просъска раздразнено и отново замахна, както се бе надявал Роан. Все още подпрян на едното си коляно, той се дръпна леко встрани и замахна нагоре към ръката с връхлитащия нож. Върховният княз се спъна, завъртя се тромаво и по лицето му се изписа изумление от болката в ранената длан и от вида на мигновено изправилия се противник — усмихнат, спокоен и готов за следващия удар.
— Наумил съм си нещо и ти също участваш в него, Рьолстра — затова ще ти направя услуга и няма да оповестя пред всички днешния инцидент. А и не искам да помрачавам Риалата с твоето погребение.
Рьолстра прехвърли ножа от ранената си дясна ръка в лявата.
— Отдавна съм замислил погребението ти, малкия. Няма никакво значение дали ще умреш от ръката ми сега или по-късно — от ръката на меридец.
Двамата обикаляха в кръг един срещу друг, когато Роан внезапно направи лъжливо движение надясно, после с мълниеносна бързина се изви вляво и сряза напречно раната върху дясната китка на Рьолстра. С другата си ръка стисна и изви болезнено лявата ръка на Върховния княз.
— Пусни ножа — кажа тихо младежът. — Пусни го, ако не искаш да ти счупя ръката. — Желязната хватка се затегна още по-силно и придаде убедителност на думите; другата му ръка повдигна ножа и опря острието до гърлото на Рьолстра.
Погледът на Върховния княз пламна от омраза, със свободната си ръка замахна към рамото на младежа и Роан усети одраскването на нож по кожата.
— Не смееш да ме убиеш — каза хрипкаво Рьолстра.
— Забий ножа в мен, щом си толкова сигурен.
Ножът на Рьолстра тупна на пода и острието проблесна в светлината на лампата.
Роан го пусна и вдигна ножа от пода.
— Ако се превържеш добре и носиш дреха с дълги ръкави, никой няма да ти задава неудобни въпроси — посъветва го той и вътрешно съжали, че Рьолстра не му бе дал повод да го убие. Един поглед към входа на палатката го убеди в присъствието на Уривал, който стоеше усмихнат недалеч от тях. — Развържи момчето — каза той на слънцебегача и се приближи към Шонед. — Можеш ли да стоиш на краката си? — попита я тихо Роан, а тя вдигна ръцете си, които до този момент бе крила в полите на дрехата си. Той стисна зъби и преряза въжето около китките й, после разряза и другото около глезените. Прибра двата ножа в пояса си и за миг докосна ласкаво пребледнелите страни на момичето. — Успокой се, Шонед, всичко е наред.
Тя кимна.
— Знам.
Помогна й да се изправи на крака и я прегърна през кръста. За миг двамата спряха и се загледаха в Рьолстра, който придържаше ранената си ръка.
— Ще запазя ножа ти за спомен — каза Роан. — Задръж моя кинжал, когато го намериш. Да ти напомня, че можех да те убия — усмихна се Роан.
— И може би трябва да ти бъда благодарен, че ми подари живота?
— Точно така. Добре ли си, Валвис?
— Да, господарю — оръженосецът се изпъчи и се изправи до него. При вида на отеклите ръце и петната върху шията на детето, Роан усети нов пристъп на гняв. — Съжалявам, че не се грижих добре за моята господарка.
— Това се отнася за всички нас.
— Махайте се оттук — процеди през зъби Рьолстра.
— Млъкни — сряза го Роан. — Сега ме слушай много внимателно, Върховни княже. Официално, тук нищо не се е случило. Преди всичко съм княз, а едва след това — мъж. Подобна идея никога не ти е минавала през ума, затова не се опитвай да я разбереш. Заклевам ти се, че князът в мен може да забрави за този инцидент, но мъжът — никога. Рьолстра се разсмя пресилено.
— Малкият, та ти още не знаеш какво е да си мъж!