Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Следотърсачът [calibre]
Следотърсачът [calibre] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Следотърсачът [calibre]

Электронная книга - «Следотърсачът [calibre]». Краткое содержание книги:

Следотърсачът [calibre]
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 205
Перейти на страницу:

Когато слезе от кораба, Рам не успя да се сети за никакво дълбокомислено изречение, което да произнесе в качеството си на първия и последния човек, който щеше да посети този чужд свят в първоздания му вид. Беше с дихателен апарат и скафандър, който не пропускаше въздуха, защото не биваше да има никакъв риск в тялото му да се засели паразит. Но скафандърът бе лек, а шлемът бе почти целият прозрачен и затова той не забелязваше особено преградата между себе си и живота наоколо. Усещаше гъвкавостта на прерийната трева. Не можеше да помирише нищо, а ветрецът, който облъхваше лицето му, бе създаден от дихателния апарат. Чуваше обаче бръмченето и жуженето на насекомите, шумоленето на тревата, разлюлявана от полъха на вятъра. Виждаше как тя се вълнува, сенките на няколкото дървета и далечните планини.

Искаше му се да бе знаел повече за Земята – той беше отгледан, възпитан и образован не с цел да опознае колкото може повече земната естествена среда. И затова не знаеше дали трябва да се смае от огромния брой подскачащи насекоми, които постоянно изхвърчаха от високата трева, или от най-различните по големина влечуги, които изскачаха, разперили крайниците си така, че опънатата между тях кожа да действа като парашут, и с език, челюсти и нокти ловяха във въздуха подскачащите и хвърчащи насекоми.

Заменимите потвърдиха, че зеленият цвят на тревите и листата се различава по честоти от преобладаващите оттенъци на земната растителност. Но Рам забеляза и това, че тревите си бяха треви, а дървесните листа изглеждаха като листата на земята. Функцията определя формата, помисли си той. Може би земният живот няма да направи този свят чак толкова по-различен от онова, което си беше.

Едно-единствено летящо насекомо кацна отпред на шлема му. И още едно. И още едно. И само след миг той вече не виждаше нищо освен мъничките светлинни проблясъци, които се промъкваха през отворилите се за миг дупчици между насекомите, покрили напълно скафандъра. Толкова много бяха, че усещаше тежестта им.

Замря неподвижно.

Ако това бяха паразити кръвопийци – защо ли иначе щяха да развият подобно поведение, да нападат на рояци? – може би бяха достатъчно на брой, за да обезкръвят тялото му напълно. Местните животни трябваше да са развили защита срещу техните рояци, ала той не разполагаше с такава. Вероятно не можеха да храносмилат неговата кръв и да се възползват от нея, но това нямаше да я прелее обратно, след като я изпият.

Рам виждаше, че опитът за съвместно съществуване с тези насекоми най-малкото можеше да създаде трудности на колонистите. Нищо чудно да прекарат десет хиляди години в борба за живота си с тези рояци или да ги унищожат заедно с всичко останало, а после да започнат отначало.

Без съмнение много от местните насекоми щяха да оцелеят след изтребването. Но сигурно не и тези паразити, след като гостоприемниците им вече нямаше да ги има.

Дали някои от подскачащите, хищници или жертви, щяха да оцелеят? Той повървя сред тревите, намери поток и се загледа в сребристите води и сивите риби и змиорки, от които гъмжаха те. Стигна до едно близко самотно дърво и допря длан до кората му. „Докоснах те – произнесе безмълвно. – Докоснах това листо с ръка“.

Междувременно заменимите събираха растения и животни, изпълнявайки инструкциите, които си даваха помежду си – проби за анализ, а не за запазване, не и по време на тази експедиция. Слагаха ги в контейнери, а Рам скиташе, докато не ги напълниха, доколкото според тях заслужаваше тази ливада при първо посещение.

Посетиха тропическа гора, пустиня, тундра, високи планини и морски бряг. Следваха посоката на въртене на Градина и затова където и да спираха, винаги беше ден. Когато Рам се умори и му се доспа, заменимите обявиха, че са събрали всички необходими за първоначалния анализ проби.

– Значи приключихме? – попита Рам.

– Да.

– Трябва да поспя, за да мога да пилотирам кораба без опасност.

– Ние всъщност нямаме нужда ти да пилотираш – отвърнаха заменимите. – Хайде, заспивай, за да си буден и отпочинал, когато пристигнем на кораба.

– Ще посетя ли отново повърхността на планетата, докато тя е все още Градина?

– Тя ще бъде Градина при всяко твое посещение – отвърна заменимият, – но ако имаш предвид „Ще посетя ли отново повърхността, докато местните форми на живот са на местата си необезпокоявани“, отговорът е не. Ала сме записали всички днешни твои думи и действия, а ти си свободен да напишеш или запишеш всички наблюдения, които желаеш, преди да влезеш в стаза. Ние също ще ти докладваме резултатите от първоначалния ни анализ, за да проверим дали има основания за преразглеждане на нашите планове.

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 205
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)