Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Джизал! — подкани го Уест.
— Да, да. — Изправи се и с огромна неохота последва приятеля си. Надяваше се усмивката му да е достатъчно невинна. Сигурно е за нещо друго. Нищо общо с Арди. Дано да е за нещо друго.
— Никой не бива да научава това, което ще ти кажа — започна Уест и се озърна да се увери, че никой не ги гледа. Джизал преглътна. Всеки момент ще получи юмрук в лицето. Най-малко един. Никога не го бяха удряли в лицето, не и истински. Веднъж едно момиче здравата го зашлеви, но това няма да е същото. Подготви се доколкото можа, стисна зъби и леко замижа. — Бър обяви датата. Имаме четири седмици.
— Какво? — зяпна го Джизал.
— До потегляне.
— Потегляне?
— Към Англанд, Джизал!
— О, да… Англанд, разбира се! Четири седмици, така ли?
— Реших, че трябва да знаеш. Нали си зает с Турнира в момента, та да имаш време да се подготвиш. Но не казвай на никого.
— Няма, разбира се. — Джизал избърса с ръка потното си чело.
— Добре ли си? Изглеждаш пребледнял.
— Добре съм, нищо ми няма. — Пое дълбоко въздух. — Заради вълнението е, фехтовката и… всичко останало.
— Не се тревожи, днес се справи страхотно. — Уест го тупна по рамото. — Но имаш още доста работа. Три дуела, преди да можеш да се наречеш шампион. И всеки следващ ще е по-тежък от предходния. Не се отпускай, Джизал — и не се напивай много! — Майорът се обърна рязко и излезе. Джизал въздъхна от облекчение, докато сядаше обратно на масата. Носът му бе непокътнат.
Видял, че Уест не се връща на масата, Бринт вече бе започнал да мрънка.
— Какво беше всичко това? — попита той с навъсено лице и посочи с палец към вратата. — Искам да кажа, знам, че е герой от войната и така нататък, ама… искам да кажа!
— И какво точно искаш да кажеш? — Джизал го погледна строго.
— Ами, да говори така! Пораженчески! — Изпитият алкохол го окриляваше и той още повече се надъха. — Това е… искам да кажа… говори като пълен страхливец, ето така говори!
— Слушай сега, Бринт — сряза го Джизал. — Той се е бил в три решителни битки и неговата част е била първа в пробива при Улриок! Може и да не е благородник, но е истински куражлия! Освен това, разбира от военно дело, познава Англанд, познава и маршал Бър! А какво знаеш ти, Бринт? — Устните на Джизал се изкривиха. — Освен как да губиш на карти и да изпразваш бутилки вино?
— И това е всичко, което човек трябва да знае, според моите разбирания — изсмя се нервно Яленхорм. Постара се всячески да успокои ситуацията. — Още вино? — провикна се той към никого конкретно.
Джизал се тръшна на стола си. Ако настроението на компанията бе спаднало преди напускането на Уест, сега направо удряше в пода. Бринт се намуси. Яленхорм се люлееше на стола си. Каспа беше дълбоко заспал, проснат по очи на мокрия плот на масата и тихо похъркваше.
Джизал пресуши чашата си и огледа лицата на посърналата компания. Беше отегчен. Едва сега осъзна факта, че пиянските разговори са интересни само ако си пиян. Разликата между забавния събеседник и непоправимия кретен е само няколко чаши вино. Замисли се дали когато е пиян и той не се превръща в същия досадник като Каспа, Яленхорм или Бринт?
Усмихна се леко и погледна в очите нацупения лейтенант. Ако беше крал, рече си Джизал, щеше да наказва скапаните събеседници със смърт или поне с дълга присъда. Стана от стола.
Яленхорм го изгледа отдолу.
— Какво правиш?
— По-добре да си тръгвам и да си почина — отсече Джизал. — Утре ще тренирам. — Само за това му стигнаха силите, но пак по-добре, отколкото просто да стане и да си тръгне.
— Но нали днес спечели! Няма ли да празнуваш?
— Спечелих един дуел. Остават ми още три и всеки от другите противници ще е по-добър от днешния идиот. — Той взе куртката си от облегалката на стола и я наметна върху раменете си.
— Както искаш — каза Яленхорм и сръбна шумно от чашата си.
Каспа се надигна от масата. От едната страна на главата косата му бе залепнала и сплъстена от разлятото вино.
— Тръгъш ли си фече? — изфъфли той.
Джизал кимна, обърна се и излезе. Навън духаше хладен вятър, който допълнително го отрезви. Беше болезнено трезвен. Отчаяно искаше малко интересна компания, но къде да я намери по това време? Сещаше се само за едно място.
Измъкна бележката от джоба си и я прочете отново на смътната светлина от прозореца на таверната. Ако побързаше, можеше да я завари там. Тръгна бавно към Четирите ъгъла. Просто ще си поговорят, това е. Имаше нужда да поговори с някого…
Не. Наложи си да спре. Можеше ли да продължи да се преструва, че наистина иска само приятелство от нея? Приятелство между мъж и жена е това, което хората наричат положението, при което единият неотстъпчиво преследва другия, но не стига доникъде. Подобна ситуация не го устройваше никак.