Тъмна любов

Тя погледна през масата към мъжете.

— Братството ще получи всичко, от което има нужда.

Братята шумно й благодариха и пиха за нейно здраве. Зейдист не вдигна чашата си с вино от масата, но кимна към нея.

Тя погледна към Рот.

— Само че не мислиш ли, че и ние трябва да живеем там?

— Искаш ли? — попита той. — Повечето жени биха предпочели да имат свой дом.

— Къщата е моя, забрави ли? А и това са най-близките ти помощници, на които вярваш повече, отколкото на всеки друг. Защо да се делиш от тях?

— Задръж малко — каза Рейдж. — Мислех, че сме се разбрали, че няма да се наложи да живеем с него.

Рот изгледа свирепо Холивуд, а след това отново се обърна към Бет.

— Сигурна ли си в това, което казваш, лийлан!

— Колкото сме повече, в толкова по-голяма безопасност ще бъдем, нали така?

Той кимна.

— Но и рискът е по-голям.

— Все пак ще бъдем много добра компания. Не виждам кой друг би могъл да ни защити по-добре от тези чудесни мъже.

— Извинете — намеси се Рейдж. — Всички ли тук са влюбени в нея?

— Да, по дяволите — каза Ви, като килна шапката си на „Ред Сокс“. — Абсолютно.

Фюри кимна.

— И ако тя живее с нас, ще можем да задържим котарака.

Рот я целуна и погледна към Тор.

— Мисля, че си намерихме дом.

— Фриц също ще дойде с нас — каза Бет, когато икономът влезе в стаята. — Нали? Моля те!

Икономът порозовя от вълнение, че е включен в плановете им, и щастливо погледна братята.

— Готов съм да отида навсякъде с вас и господаря, кралице. И за колкото повече души се грижа, толкова по-добре.

— Е, ще трябва да ти намерим помощници.

Ви заговори, обръщайки се към Рот.

— Слушай сега, ами ченгето? Какво ще правиш с него?

— Питаш ме, защото ти е приятел, или защото представлява заплаха за нас?

— И по двете причини.

— Защо имам чувството, че имаш някакво предложение?

— Така е. Той трябва да дойде с нас.

— Някаква конкретна причина?

— Сънувах го.

Всички на масата замълчаха.

— Дадено — отвърна Рот. — Но сънища или не, трябва да бъде наблюдаван внимателно.

Ви кимна.

— Аз ще се заема с това.

Братята започнаха да кроят планове, а Бет се загледа в ръката на съпруга си, която държеше в своята, и почувства глупавото желание да заплаче.

— Лийлан? — обърна се към нея Рот нежно. — Добре ли си?

Тя кимна и се учуди, че той толкова лесно разбира как се чувства.

— Добре съм — тя му се усмихна. — Знаеш ли, точно преди да те срещна, си мечтаех за приключения.

— Така ли?

— И получих нещо много повече. Имам минало, имам и бъдеще. Цял… живот. Понякога не знам как да се справя с цялото това щастие. Не знам какво да правя с всичко това.

— Интересно, аз се чувствам по същия начин — Рот взе лицето й в ръцете си и я целуна по устата. — Затова те целувам толкова често, лийлан.

Тя прегърна широките му рамене и докосна устните му със своите.