Дракони на есенния здрач
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: The Chronicles Trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дракони на есенния здрач». Краткое содержание книги:
Тъкмо уредиха този проблем, когато Ривъруайнд на свой ред отказа да се преоблече като жена. Не помогнаха никакви доводи. Накрая Златна Луна дръпна Танис встрани и му обясни, че в тяхното племе карали мъжете, които са проявили малодушие пред лицето на врага, да се обличат в женски дрехи и да ходят така, докато не докажат храбростта си. Танис отстъпи пред този аргумент, но Марита продължи да мисли как да маскират варварина.
След безкрайни обсъждания решиха Ривъруайнд да се увие в дълго наметало, да върви прегърбен и да се подпира на тояжка като старица. Оттам нататък нещата тръгнаха гладко — поне на първо време.
Лорана отиде при Танис, който тъкмо увиваше лицето си с шал.
— А ти защо не се обръснеш? — попита го тя и пипна брадата му. — Или, както казва Гилтанас, ти доставя удоволствие да навираш в очите ни човешката си същност?
— Нищо подобно. Просто ми писна да я отричам, това е. — Той си пое дълбоко въздух. — Лорана, извинявай, че ти говорих така в Сла-Мори. Нямах право…
— Напротив. Наистина се държах като влюбена хлапачка и изложих на опасност живота ви. — Гласът й потрепери, но го овладя. — Това няма да се повтори. Ще докажа, че мога да ви бъда от полза — увери го тя, макар да не знаеше как точно ще го направи.
Въпреки че говореше с гордост за бойните си умения, през целия си живот не беше убила дори заек. А в момента толкова я беше страх, че стисна треперещите си ръце зад гърба, за да не ги види Танис. Внезапно почувства, че ще загуби самообладание и ще потърси успокоение в прегръдката му, затова побърза да се отдалечи и да помогне на Гилтанас да се маскира.
Танис си каза, че Лорана най-после се държи като възрастен човек и това е много хубаво, но категорично отказа да си признае, че всеки път, когато погледнеше огромните й сияйни очи, душата му замираше.
Следобедът мина бързо, настъпи вечерта и дойде време жените да отнесат вечерята на мъжете в мините. Спътниците изчакаха в напрегнато мълчание да минат стражите, забравили всякакви закачки. Тогава възникна и последният проблем. Райстлин, който беше кашлял до изнемога, заяви, че е твърде изморен, за да ги придружи. Карамон предложи да остане с него, но магьосникът го изгледа раздразнено и каза да не се прави на глупак.
— Тази вечер нямате нужда от мен — прошепна той. — Оставете ме на мира. Трябва да се наспя.
— Не съм съгласен да го оставяме тук… — започна Гилтанас, но преди да беше довършил мисълта си, отвън се чу шум от ноктести крака и дрънчене на посуда. Вратата се отвори и влязоха двама драконяни, които лъхаха на вкиснато вино. Единият залитна и впери празен поглед в жените.
— Размърдайте се — нареди грубо той.
„Жените“ се изнизаха в коридора, където шест джуджета-земерови държаха тенджери с някаква неописуема манджа. Карамон подуши лакомо въздуха, но сбърчи отвратено нос. Драконяните затръшнаха вратата на килията. Последното, което воинът видя, бе Райстлин, увит в одеяла, полегнал в най-тъмния ъгъл.
Физбан плесна с ръце.
— Чудесно, момчето ми! — възхити се той, когато част от стената в Стаята с механизма помръдна и се отвори.
— Благодаря — отвърна скромно Тас. — Всъщност да намериш секрета на една тайна врата е много по-трудно, отколкото да я отвориш. Не знам ти как успя. Смятах, че съм прегледал навсякъде.
Той започна да се промъква през вратата, но внезапно спря, защото му хрумна нещо.
— Физбан, можеш ли да кажеш на твоето светещо кълбо да не идва с нас? Или поне докато не разберем дали оттатък има някой. Ако ни последва, ще ни открият веднага, а не сме далеч от покоите на Верминаард.
— Боя се, че не мога — поклати глава Физбан. — Не обича да остава само в тъмното.
Таселхоф кимна разбиращо. Очакваше нещо подобно. Е, нямаше смисъл да се тревожи. Както казваше майка му, ако млякото се разлее, котката ще го излочи.
За щастие от другата страна нямаше никой. Той се обърна да помогне на Физбан и се зае да изучава обстановката. Намираха се в тесен коридор, в края на който имаше стълби, които се спускаха надолу в мрака. Изглежда, бронзовите врати на източната стена бяха единственият друг изход.
— Сега сме точно над тронната зала — измърмори Тас. — Тези стълби сигурно водят към нея. Предполагам, че се охраняват от стотици драконяни, затова изключваме тази възможност. — Той долепи ухо до вратата. — Нито звук. Дай да огледаме наоколо. — Кендерът бутна бронзовата врата и тя се отвори без никакво усилие. Спря и се ослуша. След малко пристъпи предпазливо, следван от Физбан и огнената топка.
— Прилича на художествена галерия. — Той огледа стените, покрити с прашни и избелели картини. През високите прозорци се виждаха звездите и върховете на планините. Тас разбра къде се намират и бързо начерта наум една карта.