Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ГИЛБЪРТ
Как словоохотливо нарежда този Джошуа!
ДЖОШУА
Ей богу, след като толкова време си слушал приказките на затворниците, никак не е трудно!
В дъното на сцената се появява Симон Рьонар.
Разбираш ли сега, Гилбърт, човекът, който най-добре знае историята на нашето време, е вратарят на Тауър.
СИМОН РЬОНАР (чува последните думи от дъното на сцената)
Грешите, уважаеми. Палачът знае повече.
ДЖОШУА (тихо на Джейн и Гилбърт)
Да отидем малко встрани.
Симон Рьонар се оттегля бавно. След като Симон Рьонар напуска сцената, Джошуа продължава.
Този именно е господин Симон Рьонар.
ГИЛБЪРТ
Не ми харесват всички тези хора, които се въртят около къщата ми.
ДЖОШУА
Какво, по дяволите, е дошъл да търси тук? Трябва да се връщам бързо в Тауър. Струва ми се, че той ще ми създаде работа. Довиждане, Гилбърт, довиждане, хубава Джейн. Добре, че съм ви виждал в по-добро настроение от сегашното.
ГИЛБЪРТ
Довиждане, Джошуа. Но кажи ми все пак какво криеш под плаща си?
ДЖОШУА
Ех, и аз подготвям свой заговор.
ГИЛБЪРТ
Какъв заговор?
ДЖОШУА
О, вие, влюбените, забравяте много бързо. Преди малко ви споменах, че след два дни е денят на изненадите и подаръците. Господата подготвят изненада за Фабиани, аз също готвя изненада. Кралицата сигурно ще си подари нов фаворит, аз пък ще подаря кукла на детето си. (Изважда изпод плаща си кукла.) Съвсем нова е. Ще видим кой от двамата ще счупи по-бързо играчката си. Бог да ви пази, скъпи мои!
ГИЛБЪРТ
До скоро виждане, Джошуа.
Джошуа се отдалечава. Гилбърт хваща ръката на Джейн и пламенно я целува.
ДЖОШУА (от дъното на сцената)
О, колко велико е провидението! То дава на всеки любимата му играчка: куклата на детето, детето на мъжа, мъжа на жената, жената на дявола!
(Излиза.)
Трета сцена
Гилбърт и Джейн.
ГИЛБЪРТ
И аз трябва да си вървя. Довиждане, Джейн. Спокойни сънища!
ДЖЕЙН
Гилбърт, няма ли да се приберем заедно тази вечер?
ГИЛБЪРТ
Не мога. Нали вече ви казах, Джейн, имам да довърша една работа в работилницата тази нощ. Трябва да гравирам дръжката на кинжала на някакъв си лорд Кланбрасил, когото никога не съм виждал, но е заповядал да я направя до утре сутринта.
ДЖЕЙН
Тогава лека нощ, Гилбърт. До утре.
ГИЛБЪРТ
Джейн, нека да останем още малко заедно. О, боже мой, колко ми е трудно да се отделя от вас дори за няколко часа! Истина е, вие сте животът и радостта ми. Но сега трябва да отида да поработя. Толкова сме бедни! Не искам да влизам, защото ще се забавя, а пък не ми се тръгва. Колко слаб човек съм! Хайде, нека поседнем за няколко минути пред вратата, на пейката! Струва ми се, че ще ми бъде по-леко да тръгна още сега, без да влизам вътре, без да надниквам в стаята ви. Дайте ми ръката си. (Сяда и взема двете й ръце в своите.)
Тя остава права.
Джейн, обичаш ли ме?
ДЖЕЙН
О, Гилбърт, аз ви дължа всичко, зная го, макар че вие дълго време криехте от мен. Съвсем малка, почти пеленаче, съм била изоставена от родителите си и вие сте ме прибрали при себе си. В продължение на шестнайсет години сте се трудили с ръцете си за мен като баща, грижили сте се за мен като майка. Какво щях да бъда без вас, боже мой! Всичко, което имам, сте ми го дали вие всичко, което съм, е ваше дело.
ГИЛБЪРТ
Джейн, обичаш ли ме?