В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
Това повтаряха всички като успокоение за онези, които бяха преживели този ад. Мъже като Неш и Рап, заставали неведнъж очи в очи със смъртта, се справяха по-лесно, но мнозина от хората, които бяха станали свидетели на смъртта на свои близки колеги и приятели, едва издържаха. Някои се върнаха на работа, защото подсъзнателно знаеха, че това е единственият начин да не мислят за случилото се, но удивително голям брой или се поддадоха на истерията, или изпаднаха в шок.
Докато помагаше на психологически пострадалите да слязат в кафенето, той внезапно осъзна, че тези хора са цивилни. Не бяха тренирани като морските пехотинци за битки. От Ленгли, ФБР и други служби изпратиха хора на помощ. Арт Харис проведе ожесточен спор с някакъв голям шеф от Бюрото, който искаше оперативният център да бъде запечатан и да се обработи като място на престъпление. Харис беше непреклонен, че центърът трябва да заработи възможно най-скоро. Другият агент не отстъпваше и заповяда разчистването веднага да бъде прекратено. Труповете трябвало да останат точно където са били, докато дойдат криминалистите. Двамата се разкрещяха и Рап побърза да реши спора. Приближи се, нокаутира агента и заповяда всички да се връщат на работа.
Неш разговаря само веднъж с жена си. Обади й се, защото се опасяваше да не научи за инцидента от новините. Каза й, че не може да говори повече, но той е добре и ще й телефонира отново веднага щом се освободи. Не си спомняше преди колко време е било. Предполагаше, че й се е обадил в началото на вечерта. Маги сигурно се побъркваше от тревога.
Той взе ключовете си от стартера и слезе. Затвори гаража и тръгна към къщата. Лампата над умивалника в кухнята светеше, в кабинета — също. Иначе къщата бе абсолютно тъмна. Неш отключи задната врата и влезе в пералното помещение. Изключи алармата, затвори и заключи вратата, отново пусна алармата. Прибра пистолета си в оръжейния сейф и си напомни, че сутринта трябва да зареди пълнителите.
Съблече сакото си и го остави на облегалката на един стол в кухнята. Тихо мина по коридора и надникна в кабинета. Маги седеше на голямото кресло пред камината с одеяло и книга в скута си. Явно го усети, защото клепките й потрепнаха и тя отвори очи; усмивката й изчезна почти толкова бързо, колкото се появи. Втренчи се в ризата на съпруга си.
Неш бе забравил, че има петна от кръв.
— Какво е станало? — загрижено попита Маги.
Той не знаеше какво му е позволено да издава, но и не желаеше да говори за случилото се.
— Добре съм, миличка. Кръвта не е моя.
— Когато се обади, каза, че си добре — отбеляза тя, като смъкна книгата и одеялото от скута си. — Не спомена, че си бил в опасност.
— Не съм бил застрашен. Петната са, защото помагах на ранените.
— Онази сграда в Маклейн… дето я показваха по телевизията, с линейки, които постоянно влизаха и излизаха. Там ли си бил?
Неш внезапно осъзна странните изисквания на професията си. Собствената му жена дори не знаеше къде е работното му място. Знаеше само, че има кабинет в сградата на ЦРУ. Нямаше представа за ролята му в Националния антитерористичен център. Може би дори не подозираше, че съществува такава организация.
— Там бях — призна той, — но не мога да ти кажа нищо повече.
Тя го прегърна и го притисна до себе си.
— Децата много се тревожиха.
— Знам. Исках да се прибера по-рано, но…
— Но не можеш да говориш за това — довърши Маги вместо него.
Това беше редовното му обяснение. То изразяваше странния дисбаланс в брака им. Маги говореше за работата си когато и колкото поискаше. Той не говореше за своята дори в такива моменти, когато споделянето би му помогнало.
— Как мина срещата с директорката и семейство Де Граф, след като си тръгнах?
Маги пристъпи към съпруга си и се усмихна гордо.
— Накратко, с Барнъм Смит убедихме Де Граф да забравят случката.
— Наистина ли?
— Да. А пък с Рори хубаво си поговорихме следобед. Попитах го дали е доволен от „Сидуел“.
— И?
— Не звучеше особено ентусиазирано. Затова му обещах, че ако не прави бели до края на срока, догодина ще го прехвърлим в гимназията в Джорджтаун.
— Ами тренировъчния лагер по лакрос през лятото?