В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
— Стреляй първо в шлема му. После се цели в слабото място на бронежилетката. Точно тук, отстрани.
Той избута Неш напред, после приклекна и се запромъква покрай стената.
Неш пропълзя до ръба на платформата, като си мърмореше. В сложна ситуация като тази човек няма време да мисли и да обсъжда планове. Просто изпълняваш и се надяваш да има ефект. Той се подпря на една от пречките на парапета и се прицели във водача на нападателите. От лявата му страна Рап изкрещя:
— Сега!
Майк центрира мерника върху шлема на нападателя и дръпна спусъка. Пистолетът подскочи два сантиметра и отново се върна на предишното си положение. Неш леко свали мерника и стреля още веднъж. Куршумът щеше да порази терориста точно над левия хълбок. След четвъртия изстрел нападателят се гърчеше на земята. Той премести мерника към втория терорист и видя дулото на карабина M-4, насочено право към него.
Рап тичаше по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Имаше само един начин да се справи и не беше много сложен. Скочи в оперативната зала и спринтира към нападателите. Държеше пистолета насочен по редицата. Знаеше, че Неш си върши работата, защото водачът на отряда бе обърнат наляво вместо надясно. Рап се приближаваше с бясна скорост. Когато беше на пет метра, изстреля първия куршум и улучи водача в очилата.
Вторият се беше обърнал на една страна и гледаше нагоре. От три метра Рап стреля в оголеното му гърло. Третият долови движение и започна да се обръща, но макар че бързо извъртя главата си към опасността, не успя да реагира с оръжието си. Мич го застреля от два метра точно между очите. Когато прескачаше водача, стреля два пъти във врата на четвъртия и веднъж в лицето на петия.
Шестият нападател стоеше с гръб към него. Посегна с дясната си ръка към жилетката за нов пълнител, без да подозира, че другарите му са свалени. Като прескочи следващите два трупа, Рап хвана бронежилетката му отзад, пъхна дулото на 9-милиметровия глок отдолу и стреля два пъти в гърба му.
73.
Единственото, което Фарид забеляза, преди да се случи непоправимото, бе как за частица от секундата сякаш всичко притихна. Отначало всичко вървеше добре. Той застреля тримата дежурни на входните бариери и поведе отряда право към стълбите, където разпредели позициите и остана да им пази гърба. Малко изостана на качване, за да убие две жени и един мъж, които им се изпречиха на пътя. Тръгнаха по стълбите към шестия етаж. Да качиш трийсет и пет килограма плюс собствената си тежест шест етажа не беше лесно, но в рая щяха да почиват. Няколко минути и всичко щеше да свърши.
Знаеха, че заветната им цел е в голямото помещение от другата страна на вратата. Карим бе изчислил, че в оперативния център ще има около двеста-триста души — мъже и жени, които се опитват да разберат кой е организирал атаките и координират събирането на улики. Това беше сърцето и душата на сатанинската война на американците срещу исляма. Карим твърдеше, че макар да изглежда, че американските военни са основните им преследвачи в афганистанските и пакистанските планини, всъщност те са само инструменти. Тези хора тук даваха идеите, откриваха, разследваха. Техните мозъци бяха основната сила на Америка във войната. Врагът имаше самолети и танкове за стотици битки. Ако един бъде унищожен, веднага изпращаха друг. Не така беше с тези хора. На Америка щяха да й бъдат нужни години, за да ги замени, а това щеше да даде време на „Ал Кайда“ да се съвземе.
Така твърдеше Карим и Фарид вярваше на всяка негова дума, но не можеше да пренебрегне мисълта, че способният му командир премълчава нещо важно за операцията. Захария, племенникът на Зауахири, също го беше почувствал и пръв възрази открито за това. Каза на другите бойци и в отсъствието на Карим те тайно роптаеха. Фарид каза на командира си за проблема. Захария твърдеше, че макар мисията наистина да е достойна и ще порази сърцето на врага, тя несъмнено ще улесни бягството на Карим. Два дни по-късно младежът бе убит.
Дори преди сблъсъка със Захария Фарид виждаше, че Карим се тревожи за предаността на някои от хората си. С месеци бяха тренирали нападението и Фарид винаги беше начело. Той трябваше да ги вкара в сградата и да ги заведе по стълбите в оперативния център. Нямаше да спират пред нищо. Ако някой им се изпречи, трябваше да го застрелят, но без да спират нито за миг. Лелеяната цел беше на шестия етаж. Затова Карим бе заповядал, след като стигнат до стълбището, Фарид да покрива входа и да пази гърба им.